Jun 12, 2021, 9:34 PM
Стая №25
2 min reading
Пътувам си аз и замръквам в някакво малко градче. Странно е, но нямаше табела, за да видя къде съм, но с периферното си зрение виждам някакъв хотел. Просто хотел, няма име. Понеже вече се стъмва, а аз никога не шофирам нощем, спирам пред хотела, паркирам както са ме учили - да ми е лесно за излизане, с предницата към пътя, сутрин маневри да не правя. Влизам, на рецепцията една дама директно ми връчва ключ с номер 25, без "Добър вечер!", без "Имате ли резервация?". Странно място със странни хора, почти като Туин Пийкс, но това не успява да ме уплаши и аз тръгвам към стаята с номер 25. Нормална светла стая, но повече прилича на болница, а не на хотел. Опитах да затворя вратата, но тя сякаш за двете секунди, се беше смалила и се вееше свободно като селски вратник. Без да се замислям, вземам ключа и отивам до съседната стая вместо до рецепцията, както правят нормалните хора, когато има проблем. И "О, чудо!", вратата се отваря. Вероятно в този хотел всички ключалки са еднакви. Стаята е съща ...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Random works
-
-
"In the moment I saw her walking out that room, a flash of memories hit me with an amazing force. Th...
-
You are showered with white light. Photons hurl down like furious boulders and every single one cras...
-
The rib cage prisoner is digging his way out in perfect darkness... to meet deliverance at the hands...
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
