СТЕНАТА
В Хоремага на Бай Добри не беше имало толкова хора от раждането на последното дете в селото. Има-няма двадесет години. Даже и баба Йовка, която се беше окопала в къщата си като руснак в Ленинград беше тук. Носеше си плетката, но беше цялата в слух. Липсваха само двама човека, за да е цялото село в Хоремага, но и двамата имаха уважителни причини. Баба Ценка чакаше кравата всеки момент да се отели, а Дончо Фадромата се беше запил от сутринта и не даваше дума да се изрече да напусне къщата си. „Моят дом е моята крепост. От тук никъде не мърдам. “ – заяви на жена си, която се опита да го завлече на селското събрание. После се оригна и си наля нова чаша ракия. „Ама Данчо, ще се решават важни проблеми за селото“ – продължи да настоява тя. „Който има проблеми да си ги решава. Аз проблеми нямам. – отсече Данчо. Взе си дебело парче от пържения суджук пред него и го задъвка с изкуственото си чене, при което в стаята се разнесе звук характерен за малка бетонобъркачка.
Липсваха и кметският ...