Jun 22, 2022, 9:28 PM  

 Стопанинът на язовира 

  Prose
660 5 20
Multi-part work
10 мин reading
Вероятно не сте ходили на този язовир да хващате шарани, но ако отидете и останете насаме с въдицата си, няма как да не разберете, че акостиралата на брега, бяла каравана, преминала през кой знае колко бури, е собственост на дребен черничък мъж с шапка.
Роден и записан като Мустафа, на галено Мусчо, с най-добър приятел на име Франко, без да иска се накичил с прякора Мусолини. Всички така го наричаха и мисля, че той сам потръпваше от гордост, щом чуеше някой да го извика от другия бряг на язовира : не като Мусчо, а като Мусолини. Освен това, е редно да се отбележи, че с името Мусолини беше извършил едни от най-епичните си подвизи в историята на рибилова.
Той припкаше волно в неговото царство, следеше какви се навъртат наоколо, каква риба хващат, с някои се сприятеляваше, други избягваше, знаеше наизуст всяка педя от тази земя, сякаш на нея беше проплакал, тя го беше закърмила и същата го беше спасила и направила от него рядко срещан вид.
Пъргав като хлебарка и хлъзгав като мряна, той бе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» next part...

© Силвия Илиева All rights reserved.

Random works
: ??:??