dusiaa (Без име)
17 14
Jan 22, 2008, 10:33 PM

Str 

  Prose » Narratives
1164 0 6
1 мин reading
Нощ. Стая, широка, стените от прозорци, тавана висок. На пода кръг от малки свещи, няколко възглавници и мека постеля. В единия ъгъл на стаята висока кана с вода и ваза с една жълта роза. От някъде се носи бавна, мелодична класическа музика.
Млад мъж стои до прозореца и гледа пространството навън. Тъмните му очи пронизват, носещите се светлини зад стъклото. Спокоен е, сърцето му бие равномерно в очакване. Вслушва се в нежните тонове на музиката.
Вратата на стаята се отваря. Млада жена влиза с леки стъпки в стаята. Дългата светло кестенява коса се разпилява по ефирната роба, която е облякла. Тя се оглежда и вижда мъжа до прозореца, застанал с гръб към нея. Сърцето й бие по-бързо от вятъра, стомахът й се е свил на топка от притеснение и очакване. “Какво следва сега.”, мисли си тя. “Какво да направя, как… Слушам сърцето си.”
Младата жена стига до кръга от свещи и сяда на пода с кръстосани крака. Мъжът се обръща и среща погледа на момичето. Тя свежда поглед надолу и руменина облива лицето й. Той пристъпва към кръга, навежда се и повдига брадичката й нагоре. Момичето се изправя до него и слива погледа си с неговия…

© Без име All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ...Опит за ...критика, редуване на... аха, отново клишета?!
    Поздрав, Деси!
  • Благодаря ти.
  • “Какво да направя, как… Слушам сърцето си.”

    Ето това е стил.
  • Опит за стилност. Редуване на овладяност с чисти клишета. Твърде много прилагателни.

    Оценка: 3 от 10
  • Не си падам по този тип дейности.
  • Интересно като начало..Дано само това с кръга от свещи не е във връзка с някакъв окултизъм..
Random works
: ??:??