Живял някога мъж, наречен Йов. Йов бил най-щастливият човек на изток от Обеля. Гордеел се със своите десет деца и несметни богатства. В огромната му ферма работели множество хора, а Йов бил щедър със заплатите, защото не му липсвали пари.
Всяка година Йов правел тържества, за да отпразнува със семейството си 9-ти март, рождения ден на Мишо, който бил заел на Йов първите 5 пари, с които той започнал бизнеса си. Йов никога не забравял, затова винаги демонстрирал почитта към най-добрия си приятел с тримесечни празненства. По време на тези чествания присъствали всичките му роднини, семействата на децата му, съседите, колегите и подчинените му. Канел дори конкурентите си, защото не искал нищо да смущава щастието му. Присъствал и Мишо, разбира се. През тези три месеца той бил атракцията в Йововия дом.
Веднъж, докато траели празненствата, Йов чул, че някой вика името му навън. Той бързо излязъл и видял един от работниците си, който в това време трябвало да бъде на полето с животните.
- Шефе – разплакал се той – опитахме да ги спрем, но те бяха въоръжени.
- Кои те? Какво е станало?
- Банда наркомани ни нападнаха, докато бяхме на полето. Избиха много от колегите и отведоха всичкия ти добитък.
- Нищо, нищо – зауспокоявал го Йов – Не е толкова страшно, радвай се, че поне ти си оцелял.
В този момент дотичал още един работник, целият в сажди, и запъхтян казал:
- Небето се разтвори и заваля огнен дъжд. Всичките ти сгради изгоряха, нищо не се спаси. Докато се мъчехме да изгасим огъня, всички други измряха. Само аз се измъкнах, защото ме беше страх и избягах.
Йов понечил да го утеши, но тогава друг работник дотичал, блед като платно:
- Шефе, ужас! От космоса дойдоха, едни такива – страшни и люспести. Три летящи чинии!!! Ужас, ужас!!! Стреляха и убиваха. Само аз се измъкнах. И като се обърнах… Ужас!!! Запалили ти бяха всички посеви и дръвчета и си печеха шишчета от хора на огъня.
- Значи - замислил се Йов, - вече нямам нищо, така ли?
Слугите се замислили, после единият казал:
- Ми да, то май така стана.
Йов усетил, че му прималява. И за да не го усетят и работниците, казал:
- Влезте в къщата, измийте се и идете при другите да празнувате. Аз ще дойда след малко.
Работниците влезли в къщата, а Йов се замислил. Изведнъж задухал ураганен вятър, Йов се обърнал към къщата, за да се скрие в нея и с ужас видял, как тя се огъва и рухва. Отвътре се чули силни викове, а след това утихнали. Утихнал и вятърът.
Йов понечил да викне, но гласът му бил немощен:
- Нееее… - изстенал той. Краката му се подкосили, той паднал на колене и се хванал за главата. Тогава изпищял – косата му оставала по пръстите, падала на цели кичури. А ръцете му били покрити с болезнени циреи, които бързо се разпространявали по тялото му и по лицето. Едновременно всички циреи се спукали и гной потекла по цялото тяло на Йов. Той отново извикал и гнойта влязла в устата, носа и очите му. Йов започнал да се дави и да се гърчи по земята. Ръката му обаче напипала нещо – бутилка. С треперещи ръце Йов я отворил и понечил да си пийне, но тогава забелязал, че в бутилката има пепси и бързо се възпрял. И точно в този момент оттам минал Мишо, който по време на срутването бил в тоалетната и оцелял. Той видял разпадащия се Йов с бутилката пепси и помислил, че приятелят му е пил от нея и затова страда така. Мишо много се разгневил:
- Предател – викнал той – а аз толкова държах на теб. Как можа да постъпиш така? Отричам се от теб и не искам вече нищо общо да имаме.
Мишо плюл на Йов и избягал. Набеденият гнусопиец опитал да изкрещи след него и да обясни, че е станала голяма грешка, но езикът му бил подут и нищо не му се разбирало.
Йов заплакал, а солените сълзи лютели на разраненото му лице. Тогава той вдигнал кръвясалите си очи към небето и плюейки слюнка и кръв, викнал:
- Оффои, афо не нахафафаш аха? – което в превод на ненадебеленоезикски значи “Господи, защо ме наказваш така?”. Тогава небето се разтворило и отгоре Господ викнал:
- Честит първи април, Йове!!!
© Михаил Костов All rights reserved.