Може би никога нямаше да се обади на този човек. Много пъти си беше мислил да го направи, но все нещо го спираше. Георги знаеше какво – страх. Преди цели девет месеца един приятел му продиктува телефона на Тодор Тодоров, но всеки път, когато се сетеше за него, блокираше. След няколко минути нещо се случваше и Георги примиренчески си казваше: „Явно не е моментът!“. Ставаше все по-трудно да се самоубеждава, че причината е в обстоятелствата. Осъзнаваше, че единствената причина е собственият му страх. Преди три месеца беше приключил поредната неуспешна връзка и изпадна в депресия. Отчаянието се редуваше с апатия и това вече му беше омръзнало. Преди повече от месец беше отказал „тревата“, но искаше още нещо. По-точно няколко неща. И едното беше да осъществи детската си мечта да скочи с парашут. Като малък се възхищаваше на тези смели мъже. Беше на пет, когато един парашутист приземи на седем-осем метра от него. Заедно с още няколко деца отидоха при него да го видят отблизо. Човекът се загър ...