2 мин reading
Пак си тръгваш. Викам след теб. Не се обръщаш...
Стреснато отварям очи. Лежа по гръб. Трескаво те търся с ръка в леглото. Тук си. До мен. Отново е било само сън. Дяволски реален сън. Опитвам се да не те събудя. Бавно се измествам на една страна и се вглеждам през големия прозорец. Да, красиво е да живееш във висока сграда в центъра. Има невероятна гледка. Особено нощем. Но не това виждам аз. В съзнанието ми препускат миговете, които току-що бях видяла в главата си.
За поредна нощ сънувам едно и също. Беше ми ядосан, карахме се, а накрая просто си тръгна. Затръшна вратата. Тичах след теб, тичах с все сила. А ти вървеше и все пак беше по-бърз от мен. И все пак не те настигах. Напротив, ти се отдалечаваше. Беше невъзможно да те стигна. А най-лошото… дори не се обърна. Не спря, за да се върнеш при мен. Просто ме остави.
Затварям очи, силно ги стискам в нескопосан опит да прогоня мислите си. Безполезно е. Те са си там. Подсъзнанието ми вътрешно се превива от смях. Че коя съм аз, за да спра ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up