Алекс 1. Може и по-зле.
Отговорите на много въпроси оставаха нечути. Малките градчета в сянката на Стената сякаш търсеха нещо, но не бяха направени да предлагат решения. Но все пак, нещо в днешния ден не беше такова, каквото трябваше да бъде.
Алекс седеше полусвит на шофьорското си място в бронирания камион. Опитваше се да събере мислите си, може би дори цялото си съществуване. В него не беше останало нито капка от вчерашния купон.Музиката от радиото никак не помагаше, но Алекс не смееше да го изгаси. Не успяваше да си поеме достатъчно въздух, че да надуе смачканите си дробове. От време на време повдигаше глава от волана, за да види какво се случва. Все още по нищо не личеше, че ще тръгват скоро. А искаше да тръгват. Ако не по своя, то поне по чужда воля щеше да се изскубне от този чудовищен махмурлук. Отново стисна очи и облена главата си на оръфания волан. Натрапчивите мисли се редуваха една след друга, изгаряха в съзнанието му като падащи звезди и отново се появяваха за да затворят ...