Странна случка
На времето, когато бях дете, една гледачка ми предсказа, че в бъдеще време нещо ще застраши живота ми. Но нали по принцип съм си неверник, не обърнах внимание нито на нея, нито на думите ù.
Днес, като напълно зрял човек с нормален начин на живот (ако изобщо в света ни съществува нещо нормално), не се почувствах добре. Остра притискаща ме болка в главата ми напомни, че е време да си обърна внимание на здравето.
С огромно недоверие към лекарите си записах час за пълен контролен преглед. Включващ изследвания и безброй неща, които не са ми много по нрава. Не толкова за себе си, а колкото за хората около мен, които ме обичаха и държаха да съм винаги това, което виждат отвън от мен.
Наложи се да ми вземат малко кръв, и без това ми беше в липса, но преглътнах прилошаването и че на външен вид изглеждах почти като мъртвец. Уж имах едно обикновено пробождане в главата, а последваха още ужасяващи изследвания. Не можех да им проследя мисълта, а и много потайни изглеждаха лицата им. Изтърпях неща, които за целия си живот до тук не бях си помислила, че ще се наложи да правя.
След много недомлъвки се установи, че имам тумор. На доста деликатно място, което при операция може да завърши фатално. И в двата случая нямаше изход.
Интересното за мен е не как щях да продължа, а как хората, които ме обичаха, щяха да продължат. Прикрих от всички състоянието си и избрах варианта, в който животът ми щеше да приключи по обичайния си начин.
Оставах в очите им такава, каквато ме знаеха, а не със съжаление и тъга.
За мое щастие съдбата ми изигра странна случка. Наново срещнах същата гадателка, която като дете ме беше предразположила за този край.
Не знам кое в мен я привличаше, но искаше да помогне. Разпозна ме, въпреки годините и слепите ù очи. Даде ми някакъв амулет, в който третото ми око щяло да прогледне. Предизвиквайки загубата на злокачествения ми тумор.
Вече много след определеното ми време аз се чувствам в превъзходно здраве, заобиколена от обич.
Само един недостатък ми остана. Сънищата ми са толкова реални, че понякога се чудя дали животът ми е сън, или сънят - живот...
© Елeна All rights reserved.
