- Името ми е Странник! А твоето? - очите му потъваха в нейните и покълваха в сърцето и.
    - Евера. - нещо в него я интригуваше и я караше да се чувства така, сякаш предстояха вълнуващи мигове! Наистина беше странен.

    - Имаш прекрасни очи!- погледът му не слизаше от нейния.

    - Това е клиширано, опитай пак!- в думите и лъхна закачливост.

    - "В очите крехки на звездното небе аз виждам,
       Теб нежност и ефирност моя!
       Пиян от любовта на хиляди безкрайни мигове
       и прероден в свещената утроба,
       на споделената, проникновена близост,
       и истинното и дълбоко откровение, 
       от взаимното, Божествено Отдаване!"* -
след тези думи, странникът протегна ръката си и докосна нейната. В миг тя изпита такава невероятна любов, че се събуди!
Дишаше тежко, учестено и беше много развълнувана!... „Какво бе това за бога,  сякаш сън, а все едно се случи реално“- си мислеше тя и се мяташе като риба на сухо в леглото. Това продължи известно време, докато крилете на Морфей не я подеха отново в полета на съня.

       Ръцете му бяха много нежни, а устните топли и меки. Разхождаха се по всички кътчета на нейното тяло и тя настръхваше от наслада и страст. Това трая доста дълго и нейното търпение започна да се изчерпва. Искаше всичко. Искаше той да я люби така, както умело водеше тази прекрасна любовна игра. И…Той го направи. Евера полудя. Сърцето и биеше като шамански дабъл, а тялото и се извиваше в ритъма на любовните тласъци. Беше като побесняла тигрица. Всичко това продължи цяла вечност, докато…в един момент тя не избухна. В главата и свиреше кресчендо неземна симфония, а тялото и сякаш се разлетя на хиляди късчета и Евера стана лека като перце, все едно нямаше такова. Изведнъж, тя се сепна и се събуди отново! Пак Странникът. Погледна светещия си часовник на нощното шкафче - 5.00 часа сутринта. Не можа да мигне повече. Тези сънища…или паралелни реалности, не и излизаха от главата, а самата тя не можеше да възприеме измама ли бе всичко или действителност, както  случаят със съвсем реалната и кулминация.

        Евера, това бе името и насън, всъщност се казваше Милена и беше красива жена на средна възраст, която работеше в „Министерство на околната среда и водите, като секретарка на заместник министъра. Животът и беше забуксувал напоследък. Синът и отиде да учи в Германия, напусна мъжа си поради сериозни различия във виждането относно живота, който водеха. Милена искаше нещо повече от тази работа и седенето с него пред телевизора, в семейния им апартамент всяка вечер. Имаше нужда от общуване с интересни хора, които споделяха нейните, копнежи, очаквания и мечти. Да разговаря с тях за новото, което се случваше сега на земята, за енергиите, които не знайно как започна да усеща с цялото си същество! Нещо бе се събудило в нея. Всъщност Тя самата сякаш се беше събудила от сън! А и тези така наречени сънища почти всяка нощ… с него, Странника…

       Дойде време за обедна почивка и Милена тръгна към едно близко заведение, в което готвеха вкусно, да похапне свежа салата, друго тя не можеше и да си помисли да яде. Влезе в претъпканото помещение и за неин късмет видя свободна масичка. С радост се настани на единия от двата и стола. Поръча си средиземноморска салата с риба тон и тъкмо вдигна глава от менюто, в което гледаше за някакъв десерт, когато чу:
       -    Може ли?! Това е единственото свободно място в ресторанта! Името ми е Странник!...Пошегувах се, казвам се Мартин, а Вашето?! - очите му потъваха в нейните и покълваха в сърцето и…
       -    Евера… т. е. Милена…