- Името ми е Странник! А твоето? - очите му потъваха в нейните и покълваха в сърцето и.
- Евера. - нещо в него я интригуваше и я караше да се чувства така, сякаш предстояха вълнуващи мигове! Наистина беше странен.
- Имаш прекрасни очи!- погледът му не слизаше от нейния.
- Това е клиширано, опитай пак!- в думите и лъхна закачливост.
- "В очите крехки на звездното небе аз виждам,
Теб нежност и ефирност моя!
Пиян от любовта на хиляди безкрайни мигове
и прероден в свещената утроба,
на споделената, проникновена близост,
и истинното и дълбоко откровение,
от взаимното, Божествено Отдаване!"* -
след тези думи, странникът протегна ръката си и докосна нейната. В миг тя изпита такава невероятна любов, че се събуди! ...