Странникът от Южния плаж
Всеки ден ставаше рано, пиеше кафе и по едно и също време излизаше в морето за риба. Залагаше мрежите и все се шегуваше, че чака „златната рибка”. Привечер прибираше улова и уморен влизаше в къщурката, дето живееше от години. Обичаше да седи на терасата, да съзерцава морето с лула в уста. От време на време ходеше до селото за продукти, отбиваше се в местната кръчма по на чашка да побъбри с някого, но живееше сам.
Когато преди години се появи по тия места, кореняците го гледаха учудени, това продължаваше до ден днешен. Уединеното живеене будеше любопитство в селцето. Нае, а после купи къщата на Южния плаж, доста отдалечена от всички и всичко. Хората шушукаха, измисляха какви ли не истории за причината, която го бе довела.
Селцето се състоеше от няколко къщи, разхвърляни като играчки из околността, магазин, запусната кръчма, а в етажа над кръчмата собственикът даваше стая под наем. Жителите бяха възрастни, прехранваха се предимно от риболов, понеже рядко пришълец ...