Ейприл се огледа уплашена. Каза си: " Този път, ще бягам, каквото и да става!" Но сякаш това ръмжене я викаше, молеше я! Доброто ѝ сърце веднага я поведе към виковете. Тя се затича и какво да види! Между два клона на дърво се беше заклещило малко мече. Малко, малко, почти десет метра високо. Ревеше и се мъчеше да се освободи. Ейприл застана до дървото и го прегърна с малките си ръчички. ( Помните ли? дърветата бяха станали приятели на Ейприл). И сякаш стана чудо! Дървото бавно - бавно разтвори ствола си. Мечето се измъкна, но продължаваше да реве. Отнякъде се появи неговата майка, дочула виковете му за помощ. Огромната мечка, без да знае, какво става грабна Ейприл с косматите си лапи. Повдигна я нависоко, над вековните дървета. И тъкмо се канеше да я хвърли отвисоко,когато дочу хлиповете на рожбата си долу. Майката тогава разбра, че Ейприл беше спасила детето ѝ. Старата мечка, без да се замисля,грабна и мечето. Сложи ги заедно на гърба си и с огромни стъпки се запъти към мечешкото леговище. Ах, колко беше уморена нашата Ейприл. Мечката остави нея и мечето в някаква широка бърлога. На сутринта Ейприл ужасена видя, как малкото мече ближе личицето ѝ. " Сега, ще ме изяде" - каза си момиченцето. Но не ! В тази гъста и непроходима гора. На Страшният път старата мечка със силен рев откъсна парче от козината си. С огромните си лапи тя го вплете в косите на Ейприл. След това с мечето побягнаха в гората. 

   Настана мрак и тишина. Ейприл сякаш предусещаше, че е в средата на Страшният път. Тя седна на тревата и заплака, както никога не беше плакала досега. От страх, от мъка, от всичко, което беше ѝ се случило на Страшният път. Дори без да усети нашето момиче, потъна в мъката си. Отгоре се спусна грамаден черен паяк. Той омота за секунди Ейприл в паяжини. Тя се озова разпъната между две дървета, двадесет метра над земята. Докато се гърчеше, тя видя едно малко паяче, което всеки момент, щеше да падне и да умре. Ейприл го сграбчи и сложи близо до сърчицето си. Старата майка Паячка видя всичко. Тя благодари на Ейприл, като бавно я спуснаха отново долу на Страшният път. Само нашата Ейприл не видя, как тя лекичко вплете в косите ѝ няколко паяжини. 

   Ейприл пак остана сама. Сама и ужасно гладна на този път. На Страшният път...