-Ако ти не я изхвърлиш, аз ще направя това. С един ритник и през заключена врата ще изхвръкне.
Докато мъжът крещеше заканите си, момиченцето вече беше в антрето. Свали палтото от закачалката, взе шапката, наведе се за обувките. Хвана дръжката на вратата, но се сети, че не е взело шалчето. Обърна се, за да го откачи.
-Ти още ли си тук, ма?
Детето уплашено подскочи, дръпна шала, той се закачи и се скъса. Детето го грабна. Майката вече отключваше. Даже не погледна малката. Затвори след нея и превъртя ключа.
Тази сцена не беше първата. Тя се разиграва винаги когато идва този, големият, черният. Когато го видя първия път момиченцето изпита ужас. Реши, че е горски човек. Черна коса, дълга до раменете. Рошава брада по цялото лице, но не като брадичката на чичо Петър, който винаги когато идва, носи пликче с бонбони. Усмихва се и я погалва. И винаги и казва:
-Расти, расти по-бързо цветенце красиво, расти та да смениш майка си.
Не, брадата на горския човек е дълга, много черна и достига чак до о ...