Суша ли?!
Суша ли?!
По http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=175292
Искам да го направя като «Климати» на Андре Мороа, за да се видят двете гледни точки, та да стане по ясна ситуацията. Прощавай Марко!
Обади ми се онзи ден жената на Марко, наш Марко 088... Не, агент под прикритие 007, обърках се.
- Здравей, Светле!
- Здравей, скъпа, как сте?
- Благодаря, но не много добре, затова ти звъня. Помагай, сестро!
- Какво става?
- Моят Марко е полудял.
- Моят откога е така, пък аз не се фукам. Ама напълно ли? Той затова е готин, щото е малко лудичък.
- Превъртя тотално.
- Стига бе!
- Сериозно ти казвам. Нещо става напоследък с него и се плаша какво ще правя. А бе, по-рано, ясно млади бяхме, нормално и... всяка вечер, всяка вечер. Рядко пропускаше, само като се събере с приятели или имахме гости до сутринта. То съм чувала приятелки, па се оплакват - боли ги глава, кръст, пръст, нещо и пропускат по един път. И така двайсет пъти в месеца. При мене тоя номер не минава. Моят ми вика: Тебе като те боли, си още по-добра. И се сетих! Щом ни идват гости... аха! Звъннах на една приятелка и я поканих да ни гостува десетина дни. Как издържа тоя човек толкова време, още се чудя? После звъннах на едни други приятели, айде още една седмица с тях. "Ей, много ни уважават хората, не могат без нас! Готини сме, жена!" – той си мисли, че току-така са дошли.
- Та, моля те, ела за десетина дни, да се видим, та малко да ме остави на мира. Само едно се чудя. Той пък, като си тръгнат гостите и наваксва пропуснатото, дяволът му с дявол. Започна сутрин, па чаак вечер. Полудял е, казвам ти.
- Е, то така е мила, равновесието в природата, няма как. Чудя се да идвам ли, да не стане после, като си замина още по-лошо – и в обедната почивка. Тя колко ти е дълга, питам по принцип, не че не може и един бърз таковата? А, реших, ще взема с мен и Грег. Хич няма да се сети глупости да прави. Десет дни няма да им стигне да се наприказват, да дегустират питиета, пури да пушат, на риба да ходят. И като си заминем, ще има още десет дни да ти разказва какво са правили, кеф за него и за теб. Няма да те пипне, докато не се съвземе. О, ще кажа и на Миа да прескочи по някое време. Четворка карти, суша ли? Десет дни ще отлетят като миг, ама красив, няма да се сети за... Приготвяй барбекюто, скъпа, идваме! И пред него - нито дума, да не те подпука от сега, че после няма да има време. Дай им на мъжете разнообразие, да не мислят само за глупости. Аз моя така го отказах, а отказала съм го, ама пак измисля нещо де. На опера и театър не му понася много много. По мачове мааме, по приеми, гости до сутринта - също е добре. Иначе спасение няма. През две секунди само това им е в главата. Той: Я, утре ще е слънчево времето, тъкмо да си ударим по една пушка. Не, няма да ходи на лов, не си ме разбрала. Я, в други ден ще вали, какво друго да правим освен да..., а? Новините – същата работа, като гледаме спорт – я на полувремето загрявай, че ще те пробвам на собствен терен как си, вчера добре се представи на чужд. Вчера, мила – в колата не ме питай как се изръбих, той вика "муци беше". Мани, бегай. Взела съм билети утре на кино ще го водя. Разнообразие за гадовете, друго спасение няма. В четвъртък сме сами. Дали да не му взема стриптизьорка на моя, та да мога да ида на среща с откровенци? Дали ще му хареса? Ама тая ако не му даде, мен после какво ме чака... Ей, вече се чудя как да му угодя и пак недоволен. Мъже и вечно за тех е суша. А, ето, че заваля.
- И моя се прибра, край на сушата, чао.
- Чао, къса ми се сърцето сега какво ме чака, пак тея хватки, пози де, дето ги разучавах оня ден по една от тея програми, кръста ме заболя, а на него нищо му няма. И даже му е хубаво. Кога ли ще спре да вали, че не издържам вече ?! Искам суша... То като се замисля... шегувам се, бе!!! Нека да е лято!!!
© Светлана Лажова All rights reserved.
, (за далак...) - абе малко като едно време, когато ромите правеха "промоушън" из панаирите на вкусната мента на клечка редом със захарния памук!