СВАТБА

     Хубава сватба. Имаше хора дори. В края на всяка маса едно светило блещукаше и правеше пламък, май беше горелка. Мирише на газ, но това е от парфюмите. А времето хубаво, хладно, задуха, още малко - ще ревне. Огромни чаршафи се вееха, сякаш бяха небе. Звездите още не бяха разкъсали нищо. Беше ги страх да се появят.
     - Ръцете ви ще почернеят - съобщи някой от близките на микрофона. Произнасяше хвалебствена реч за младоженците. - Първо ще покафенеят. Ще се насирате от щастие.
     Той не беше пиян. Беше влюбен. Главно в себе си. Ръцете му бяха на петна, беше стар за морбили. Обаче хората носят петна не само от шарка. Това прави с хората щастието. Времето също.
     Изтъпанчи се кумът - готин пич, който не знаеше какво да каже, затова бе остроумен. Отряза тортата. И друго отряза с нея.
     - Тук сме дошли да се забавляваме! - съобщи дебела жена с убедителен вид. Май тя е тъщата. - И да пожелаем на младите...
     Някой пукна шампанско. Не му беше времето.
     Младите правех секс в тоалетната.
     - Как ще се появя така? Виж ме!
     - Ослепителна си! - каза й той.
     - Дано това ме предпази. Ако ги ослепя, няма да видят, че съм разчорлена. И махни този презерватив от устата ми! Дразни ме! Мразя да дъвча това. Тъпанар!
     Тя отново закачи с фиба бялото ангелче, което стоеше над ухото й. Не можеше да го понася.
     "Кокошката си сложи перата", каза си той и закопча панталона.
     Таванът се отвори и отгоре заблещукаха звезди. Беше красиво, но само за миг. Чаршафите започнаха да се свиват, вятърът спря. Замириса на дъжд. Човек, който се нарече шурей, танцуваше валс с бутилка от бира. Беше страстен.
     - Аз никога няма да се оженя така - каза дете на около десет-дванайсет години. - Това е просто бракосъчетание, не е съешаване с природата.
     - Какво е това съешаване? - попита момчето, което я харесваше и стискаше роклята й. Беше в розово.
     - Не съм сигурна още. Но съм я чувала тази дума. Значи нещо съществено.
    - А какво е съществено? - Момчето харесваше не само роклята. Провря си ръката. Тя не каза нищо. Усмихна се и отиде да види звездите. Затича се. Момчето я следваше.
     Кумът беше пийнал и танцуваше сам. Около себе си главно, но държеше бутилка, завързана с цвете. Кумицата го ръгаше с лакти, но и тя танцуваше някак. По едно време свали чехлите, но месото й, подпухнало, ги бе запечатало. Купонът течеше.
     Яко ядяха мезето, домашна беше ракията. В ъгъла дори имаше нещо като ди-джей, който бе по-зает да приема поръчки, отколкото с друго. И беше надрусан.
     Обаче беше готино. Даже нямаше кучета. Без домашни любимци сватбите стават най-добре.
    - Нека кажем наздраве! - рече бащата на някой от двамата влюбени. Погрешка вдигна нож вместо бокал. Вече два пъти  женеше нещо. Поправи се, взе лъжица и каза: - Айде, наздраве!
     Те стояха в ъгъла. Търсеха звезди и мълчаха. Тя беше от първия брак на съпругата, той - от втория брак на съпруга. Бяха тревожни, нещо биеше в тях. Да беше заваляло поне, та да избягат от себе си. Нямаше как.
     Целунаха се. Горяха. Тостът беше за тях. 
     Това беше първа целувка.
     Това беше сватба.

     Тя имаше розова рокля.

     А той... Той я обичаше просто.