Сватбата
(по мотиви от народния фолклор)
Смрачаваше се. Луната показа бледото си лице и хиляди звезди обсипаха небето. Генчо, чобанинът на село Шишенци, беше прибрал овцете в лятната кошара. След като вечеря и посвири на кавала си, той полегна на поляната. Загледа се в небето и се опита да различи няколко съзвездия така, както го учеше старият му баща. Тъкмо откри Колата, когато музика и провиквания: "Е, бре-бре-бре!" разцепиха тишината на нощта.
Генчо стана и се огледа. В далечината видя сватбари, приближаващи към него. Най-отпред вървеше кумът и се провикваше. След него пристъпваха младоженците, хванати за ръка, следвани от гостите. Зад тях музикантите свиреха в движение. Генчо се учуди малко на тази сватба посред нощ, но сърцето му на музикант надделя над разума на овчар и побърза да поздрави сватбарите:
- А, честита радост! Таз' година булка, догодина - люлка.
- Добре си ни срещнал, чобанино. На, пий, за здравето на младоженците! - каза кумът и подаде бъклица, украсена със здравец.
Генчо протегна ръка и кръвта му се смрази. Очите на кума бяха огнено червени, а от усмивката му го полазиха тръпки.
- Пий де, да не искаш да урочасаш младите?
- Пий! Пий! Пий! - завикаха сватбарите, чиито лица, както едва тогава забеляза Генчо, бяха мъртвешки бели.
Разтреперан и ужасен, той взе бъклицата. Нямаше друг избор. Преди да отпие, се прекръсти както беше обичаят. Настъпи тишина.
* * *
На другия ден по обяд сестрата на Генчо отиде до кошарата, за да му занесе ядене. Сърцето ù се сви, когато видя овцете, затворени в кошарата, да блеят жално. Тя започна да вика брат си. Тогава чу протяжна песен:
Сватба се в земя продъни.
Каква ги клетва стигна?
Сън ли ми се присъни?
Ще ми се да ги настигна.
Момичето вдигна глава и видя Генчо. Той надничаше от клоните на старата върба и пееше, стиснал конска глава в ръката си.
От този ден селото си имаше не само нов чобанин, но и нов луд. Той ту свиреше на кавала си, ту пееше за някаква сватба.
© Весислава Савова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря и на вас, Петя и Елица. Пожелавам ви много поводи за искрени усмивки!
-
Впечатляващо завръщане!
Поздрав, Веси! -
Смъртта с тихи стъпки се прокрадва през нощта в сънищата ни...Мистичността на народните традиции е втъкана в съзнанието ни...Всяко нещо има свое обяснение,дори една лудост...Да кажем,че тя е бягство от реалността, прикриване на неща,които ,ако излязат на бял свят ще ни убият...
-
Благодаря за това, че се отбихте, дами! Радвам се, че творбата ми ви е докоснала.Българският фолклор е много богат и е добре да го пазим. Тази легенда се разказва във Видинския край. За нея бях чувала още като дете от прекрасната ми баба. Преди няколко години един от вестниците на окултна тематика публикува няколко реда за това, че въпросната "сватба" все още се чува в определени дни в околностите на село Шишенци. Оттогава все ми се искаше да я пресъздам, за да бъде запазена.
-
Хммм... Като бях малка (не че сега съм много голяма
) си разказвахме страшни истории и имаше една подобна... Един мъж отива за дърва и в гората - сватба.Младоженците го канят да танцува, но мъжът се колебае... Отказва и след малко се опомня на ръба на скала... Нещо такова беше, вече съм го позабравила, но се върнах в дестките години, определено -
Тръпки ме побиха...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
