Сватбата
-1-
Зимата отмина и отстъпи място на пролетта. Цветята и дърветата се окичиха с пъстри одежди, а тревата се поклащаше лениво под порива на лекия вятър. Птичките пееха и чудната им песен изпълваше селото. Капки роса блестяха по тревата, а слънцето се подаваше бавно и мудно от изток. Денят се очертаваше да бъде топъл и приятен. Беше идеален за сватбата, която предстоеше.
-2-
Музиката беше вече събудила остатъка от селото, когато бай Саво се върна от разходката си. Той често се разхождаше из гората, когато имаше време и не го бяха налегнали грижи. Бяха поканили него и момчето му на тази сватба. Празненството щеше да бъде голямо - все пак се свързваха две от най-богатите фамилии не само в селото, но и в цялата околия.
- Хайде, момче, защо не си се облякъл още? Не чуваш ли музиката? Трябва да тръгваме.
Бай Саво беше купил нови дрехи за себе си и за момчето. Измиха се, сресаха се и тръгнаха към Ивановата къща. Кольо - щастливият младоженец - вече беше пристигнал със сватбарите в къщ ...