Свестен мъж
Той влезе наперено в хранителния магазин. Около него се разнесе аромат на скъп мъжки парфюм. Тя не се учуди като го видя. Беше редовен клиент от години. Висок, строен, "мъж на положение" както го наричаше на ум. Купуваше само скъпа и качествена стока. Беше педант и много внимаваше в избора си. Понякога неговата стриктност я дразнеше.
- "Извинете, пропуснали сте да сложите цена на бисквитите" или "Не сте подредили правилно консервите. При салатата от риба има пакети с варена царевица." или "Извинете, но не сте посочили с колко е намалението на месото".
Често вътрешно побесняваше изнервена от многото работа и клиенти, искаше да му изкрещи: "Майната ти!", ей така от дъното на душата си. В действителност преглъщаше дълбоко думите като горчив хап и усмихната отговаряше на забележките.
Стриктен до дребнавост, подробен, понякога се чудеше как съпругата му живее с него и го търпи. Беше я виждала бегло, но я харесваше. Изглеждаше приятна, спокойна жена. Предполагаше, че са хубаво семейство.
В миналото бе преживяла две неуспешни връзки и един провален брак. Липсата на късмет с мъжете я беше направил цинична. Въпреки това тайничко се надяваше, че има свестни мъже. Не може всички да са лоши. Може би другите жени имаха по-голям късмет.
Беше горещ следобед, магазинът изведнъж опустя. Тя скучаеше и зачака нетърпеливо да го обслужи на касата. После щеше да дръпне един фас набързо.
- Май си самичка днес. Колежката ти къде е? - попита я усмихнат стоварвайки кошницата си с покупки пред нея.
- В почивка е. Скоро ще се върне. - вежливо отговори. Отвърна на усмивката му и чевръсто започна да маркира стоката.
- Ти, май в последно време много работиш. Не могат тук без теб. - продължи баналният разговор. Внезапно се наведе към нея, рязко я придърпа и целуна. Тя беше толкова изненадана, че извъртя главата си, но не не успя да го отблъсне.
- Не позволявам такива неща. - промърмори и се отдръпна смутена. Като тинейджърка на подобни закачки отговаряше с шамар, но сега...
- Не, не аз няма такова нещо. - отговори той сграбчвайки покупките.
Потънаха в тягостно мълчание. Тя му върна рестото и видя как набързо изхвърча през вратата на магазина. Имаше нещо жалко в това.
Облегна се разсеяно на плота. Почувства се разочарована. Поредния мъж, който мислеше за порядъчен се оказа, че не е такъв.
"Дали му липсва любов?" по-късно се питаше размишлявайки в автобуса за в къщи. Смръщи вежди и си забрани да го съжалява. Реши да забрави случката и да не я споменава. А и имаше вид на свестен мъж.
© Катя Иванова All rights reserved.
