Реших да се поразходя по града. Необходимо ми беше да попътувам по задръстените улици, да погледам лицата на хората, блъсканицата, децата, бабите с бастуните. Всичко онова, което създава атмосферата на големия град. Беше ми нужно във връзка с писанието, с което вече няколко месеца прекарвам нощите си. Атмосферата на големия град. От централните булеварди до малките махали в покрайнините. Моя много близка пътува с кола служебно, точно така както ми е необходимо. Речено, сторено.
И ето днес седнах до нея и поехме из града. Колата, какво да ви кажа, малка, спретната, не много мощна, но удобна. Общо взето , нищо особено. Виж за шофьорката мога да говоря много. Млада, стройна, изключително красива. Какво говоря, забележително красива. Добре образована, интелигентна. Чакай да спра до тук, защото след толкова суперлативи , май ще спрете да ми вярвате. Обичам това момиче и за мен беше удоволствие да пътувам с нея. Та седя аз в колата, тя върти из града по нейни си въпроси, аз си мълча, за да н ...