Oct 27, 2010, 1:47 PM

Светоглед

  Prose » Others
1.7K 0 1
1 min reading

Животът ни е глас, който пита какво е животът. Ако разбереш днес, защо ще живееш утре?! Откривайки всеки ден по нещо ново, интригуващо те и каращо те да искаш да продължиш напред. Отвори съзнанието си за нови съзгледи. Със средновековен ключ не можеш да отвориш вратата на бъдещето. Открий доброто в себе си и после ще видиш, че го има навсякъде около теб. Просто досега си стоял със затворени очи, вглъбен в проблемите и неуспехите си. Но нима само те съществуват? Тогава защо да се взираме в тях? Ако отклоним поглед, ще видим, че около нас е пълно с красота, хармония, благоденствие... просто трябва да се настроим на тяхната вълна... За да сме доволни от себе си трябва да се познаваме. Ти вглеждал ли си се някога в себе си? Съдбата обича смелите. Имай смелостта да знаеш...

Не искам да знам какво другите очакват от мен или какво мислят за животът ми начина ми на мислене, това, което ме интересува е: "Как искам да изживея своя живот?" Когато болката е по-голяма от радостта, разбираме колко малко е необходимо на човек, за да бъде щастлив. След това започваме да ценим добротата и да я забелязваме повече. Започваме да вярваме в нея. За да вярваш в нещо или в някой, трябва първо да повярваш в себе си. Нека отключим сърцето си и освободим духа си. Страхът само ни спира, прегражда пътя ни към нас самите... Силни сме, когато сме добри.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...