Mar 21, 2011, 11:10 AM

Светът е в купол

980 0 0
1 min reading

Бях на 14 етаж, вгледана в прозореца. Отворих очите си ясно и усетих, че всеки може да бъде мечтател, разбрах, че всеки може да бъде само сянка, бленуваща за внимание. Гледах задълбочено натовареното движение и блъскащите се една в друга пътеки, усещах, че не принадлежа на това кълбо, попиващо в себе си капките живот. За секунди не живях, но и за секунди не умирах, не бях нито за съжаление, нито за възхвала, а просто неизменна част от този кръговрат. В мислите си може би съм без ничия душа до мен, може би там съм сама, там съм нежива за всичко това. Но ето, вътре в мен светът е в купол. Мислите са ми в купол, чувствата са ми в купол, аз живеех там вътре, в моя свят, изграден в изолатор. 

В онзи прозорец не видях само пътеките, колите и прахоляка по улиците. Там видях живота, усетих как човек не е пионка, а прочувствена душа.

Научих едно-единствено нещо за тези минути, че аз дишах, но се чувствах празна отвътре, защото си мислех, че няма кой да ми каже, че животът ми е ценен за него и тогава разбрах, че животът ми е ценен за мен. Не ме интересуваше дали някой ще влезе и ще ме види взираща се в един прозорец, дори и този някой да ми кажа колко съм важна за него. От този момент спрях да жалея, най-накрая разтворих криле, поех въздуха, случайно претрепнах с очи и съзрях задълбочено образа си в прозореца. Видях очите си до очите на другите, усетих, че лицето ми също е в купола. Същността ми също беше там. Аз живеех там, мечтаех там, дишах там, като всички други. Светът беше в купол не само в мислите ми, а също така пред погледа ми... повярвах, защото го усетих.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...