Светът през погледа на малкия човек - 3
Светът през погледа на малкия човек - 3
... продължение...
Светът през погледа на тригодишното дете
Вече ходя, тичам, катеря се. Въобще, избирам си посока на случаен принцип... и потеглям. Е, не винаги успявам да предвидя препятствията. Често се спъвам или подхлъзвам. Не е от най-приятните усещания. Дори плача (боли понякога от тия падания...) Но като виждам ужаса в очите на мама, бързо-бързо се успокоявам, а и тя толкова мило ме гушка... Да не забравя – мога да държа вече стабилно чашата с кафето на мама, но все още не разбирам защо се спуска като обезумяла към мен, когато започвам бавно и полека да го изливам… Много приятно е да наблюдаваш как струята тече надолу...
Мама ме взема навсякъде с нея. Още се придвижваме с количката – за по-бързо и да не ú тежа на ръцете, когато се изморя и поискам да ме носи. В заведение ако седне с приятелка (ей тъй – да си побъбрят на воля, както си казват), за да не им преча, ми поръчват всичко, каквото поискам. Много непредвидливо постъпи веднъж мама, когато ми даде да си играя с връзката с ключовете ú. Като се връщахме към вкъщи разбра, че ги няма. И аз не сещах какво се е случило с тях, но и без това тя въобще не ми обръщаше внимание, защото трескаво набираше различни телефони и задаваше въпроси като ръкомахаше. Направихме още една разходка и минахме отново през всички познати места, където вече бяхме ходили. Започна да се мръква и си тръгнахме, а мама каза, че ще чакаме татко да ни отключи. Тогава нещо се раздрънка в джоба ми – бяха ключовете на мама... Тя трескаво ги грабна, отключи и започна да се щýра из кухнята... За мен май съвсем забрави... Дори не ме целуна...
© Павлина Петрова All rights reserved.
