Свободният човек
Той е свободен човек. Освободил се от всичко. Най-вече от безсмислените неща, пречещи му да живее спокойно и безгрижно.
Още неиздал първи звук, той знаеше, беше убеден – дрискай без ограничения, все някой ще почисти след теб и по теб. Така и после – играй си, тате, по нареждане на мама, ще подреди играчките.
В училише учителката казваше какво да прочете, какво да запомни, какво да напише. Особено обичаше математиката с нейните аксиоми – твърдиш нещо, а не се иска да се трудиш да го доказваш. И всички трябва да го приемат като вярно – аксиома е.
А теоремите бяха лесни - просто изискваха да назубриш доказателството. След което да го изложиш мот-а-мо. Никакъв труд да мислиш…
Ожени се и жена му пое труда на разпоредител. Бързо го научи какви дрехи той харесва, какви ястия обича, как не си пада по кафенета и кръчми, а приятелските компании просто го дразнят. Затова пък предпочита да завърти пералнята и изглади прането, вместо да губи време в зяпане на телевизора, където някакви в къси гащи и цветни фланелки се разхождат безгрижно…
В службата началниците му обясняваха какво трябва да прави, след пенсионирането децата му разясниха какви са нужните му занимания в отвореното свободно време.
Даже стана религиозен заради свободата – харесваше му, че родителите, учитлите, началниците, децата и най-вече Бог решават всичко, а той е само изпълнител. И, разбира се, не носи никаква отговорност за човешките и Божиите решения и промисъл…
Накрая го освободиха от грижата да избере последен костюм, вечно жилище и парцел. Просто го отнесоха и оставиха, а той сериозно си лежеше. Освободен от всичко човешко бивш човек…
© Георги Коновски All rights reserved.
