***
Слушам фонтана, камбаната, вътрешния си глас и рядко разговорите на хората около мен.
***
Събуждаш клоуна в мен!
В злобен, разочароващ смях.
В безстрашен скок, малко преди изгрев слънце!
Лице, попаднало случайно в картината, окована на стената.
Предателство от смрадливите крайности, цветове, минути.
Болката от успеха, лудостта, страха, последствията...
***
Аз не знам къде започвам и къде ще свърша!
Аз съм думите от съкровените тайни и разговорите отвъд пространството!
***
Пейката на душевноболния!
В зелените петна в душата си, бе скрил триъгълния свят на хилядите светещи погледи. Гръмотевиците, бурите не го смущаваха кой знае колко! И, въпреки опитите да прикрива снизходителното си чувство и равнодушие към всеки заобикалящ го предмет, душевноболният си имаше място, което беше открил в едно от онези състояния, в които някак всичко изглеждаше странно и отблъскващо.
***
Просто вървя, окован в болката на деня - вървя!
Отивам - къде?
на Мимо и Мишо!
© Петко Петков All rights reserved.