***

Слушам фонтана, камбаната, вътрешния си глас и рядко разговорите на хората около мен.

***

Събуждаш клоуна в мен!

В злобен, разочароващ смях.

В безстрашен скок, малко преди изгрев слънце!

Лице, попаднало случайно в картината, окована на стената.

Предателство от смрадливите крайности, цветове, минути.

Болката от успеха, лудостта, страха, последствията...

***

Аз не знам къде започвам и къде ще свърша!

Аз съм думите от съкровените тайни и разговорите отвъд пространството!

***

Пейката на душевноболния!

В зелените петна в душата си, бе скрил триъгълния свят на хилядите светещи погледи. Гръмотевиците, бурите не го смущаваха кой знае колко! И, въпреки опитите да прикрива снизходителното си  чувство и равнодушие към всеки заобикалящ го предмет, душевноболният си имаше място, което беше открил в едно от онези състояния, в които някак всичко изглеждаше странно и отблъскващо.

***

Просто вървя, окован в болката на деня - вървя!

Отивам - къде?

                                                               на Мимо и Мишо!