Свят без граници или женена за чужденец
„ЖЕНЕНА ЗА ИТАЛИАНЕЦ”
За човек като мен, който за първи път попада в чуждоземски свят, много неща са шокиращи.
Първо, оказва се, че вицовете, на които се смеехме у нас, са си жива истина, и второ, „Совите не са това, което са”, важи с пълна сила.
Попадайки в тази среда, изведнъж разбираш колко много български жени са женени за италианци! Изненадваш се, но малко по малко започваш да проумяваш какво означава това.
Намираме се в град Пиза.
Отиваме с една наша сънародничка в агенцията за работа към "Каритас", за да се регистрирам. Във фоайето има много чужденки и няколко други българки. Влиза една красива жена, висока, много добре сложена, с боядисана хубава дълга червена коса, със страхотна походка – изглежда на 50 или малко над 50 години. Двете се поздравяват, оказват се стари познати. Говорят си малко и след това новодошлата се отправя към един от офисите. На излизане моята позната ми казва, че Снежана (така се казва новодошлата), е омъжена за италианец. Неволно задавам въпроса какво търси Снежа в офиса.
- Ами търси си работа.
- Как омъжена жена за италианец ще си търси работа в „Акли”? Как така мъжът ù ще я пусне да си търси работа тук?
- Е, май нямат брак, но живеят от 2-3 години заедно, т. е. тя живее при него.
Излиза, че много жени са намерили този начин за преживяване за удачен: живеят с някой италианец, осигуряват си безплатна квартира и храна, работят и се издържат сами. Някои от тях имат и съпрузи и деца в България, изпращат редовно пари, идват си понякога в отпуск, и всичко е наред. И вълкът сит, и агнето – цяло. Италианецът си осигурява жена вкъщи и в леглото, а българката... изгодна сделка.
За времето на целия си престой там срещнах само една действително омъжена и чух за още една, но историята там е друга. Лоша за нея. Вдовец ù предложил да живее при него, като ù обещал брак и всеки месец да ù дава по 600 евро, които тя да продължава да праща на децата си. Първото изпълнил, но за второто – след брака спрял да ù дава пари, не ù позволявал да работи, и дори на пазар ходела само с него. Иначе – само вкъщи – поддържане на домакинството и всичко останало както си му е по реда. Вече две години.
Та така с „женена за италианец”. Някои живеят с години така, а ако се разделят или мъжът почине, отново остават на улицата. Но не е трудно въпросът да бъде бързо уреден, защото все ще се намери някой, който да си търси жена и такава, която ще се възползва. А и една такава жена вече е с опит, а това се цени там. Няма да има проблеми с италианската кухня, за българките се носи слава на добри къщовнички.
Италианците казват, че българските мъже са жигола, защото изпращат жените си на гурбет, а те си стоят у нас, безработни или работещи за малко пари и чакат жените да им пращат.
Често тема на разговорите между българките е коя какъв ремонт е направила или смята да направи в къщата си, каква дограма е сложила, локално парно, обзавеждане. Може да е обидно, но е истина. Като се замислиш, абсолютно прави са. Италианката ходи по магазините, по барчета, на фризьор, спи колкото си иска, а някоя българка чисти къщата, готви, мие, гледа някой луд старец или старица. Понякога и по двама наведнъж, и изпраща пари на „фамилията” си, както се изразяват помежду си сънародничките ни, в България.
И това ако не е отворен свят!
© П Антонова All rights reserved.
