Нощта беше тиха и спокойна, сгушена в меката прегръдка на есента. Светът наоколо изглеждаше притихнал, сякаш дори природата спираше дъха си за миг. Тъмни облаци полека се стелеха над града, покривайки звездите, а малките светлинки от уличните лампи разсичаха мрака като далечни маяци. Въздухът носеше лек хлад, аромат на мокра земя и първите капки дъжд, които се спускаха плавно, сякаш танцуваха в ритъм с нещо невидимо за окото.
Двамата седяха на малкия балкон, заобиколени от нежния шепот на листата, които се люлееха под натиска на вятъра. Беше тихо и спокойно. Тя беше облегната на рамото му, а ръцете му я обгръщаха защитнически, сякаш светът извън тях не съществуваше. Дъждът вече ръмеше леко, падайки като ситен воал върху града. Падането на малките капчици по металния парапет създаваше успокояваща мелодия. Той погледна към нея – лицето ѝ бе отпуснато, спокойствието беше изписано върху всяйа нейна черта. Косите ѝ леко разрошени от вятъра, а очите ѝ – почти затворени, се губеха в сънливия ...