Беше началото на декември. Семейният ти живот беше спокоен. Без инциденти. Боб беше горд с това, че има красива съпруга. Хубава двойка, от където и да погледнеш - преуспял богаташ с млада секси жена. Придружавах го навсякъде и го виждах как му е приятно, че очите на мъжете им изтичат по мен. Започнах да му вярвам. Времето лекува ... Любехме се… той показваше повече ентусиазъм от мен. Все още харесваше едрата ми гръд, косите, бедрата. Търсеше ме често. Мисля, че пиеше някакви лекарства, за да е винаги в кондиция. След толкова секс аз се чудех, защо не забременявам. Минаха няколко месеца, а ние все още нямахме дете. Измъчвах се от това, но Боб ме успокояваше, че съм млада и имамe време. Защо бързам? А аз исках да бъда майка като всяка жена. Да дам обич на детето си. Да сме семейство. Казах веднъж да се изследваме с Боб, но той ме отряза сухо. После и дума не даваше да се продума по този въпрос. И аз млъкнах. Имах съмнения, че нещо с мен не е в ред, защото той имаше четири деца от първия си брак. Наумих си да не оставя нещата така. Запазих си час в една клиника. Отидох на изследване, тайно от Боб. Всичко беше ок. Здрава бях. Успокоих се, че е въпрос на време да го даря с дете.
Заминахме с Руби и Дейвид в Мексико за няколко дни. Неговите най – добри приятели. Руби също беше млада и хубава. Червенокоска, с лунички и зелени очи. Косите и се виеха на ситни къдрици по рамената. Дейвид живееше с нея от скоро. Той беше на възрастта на Боб. Приятели от колежа. Купонясвахме в наета хасиенда на брега на океана. Първите два - три дни бяха чудесни. Но една вечер текилата ни дойде в повече… Дейвид подхвърли да си разменим партньорите, а Боб беше въодушевен от предложението. Хилеше се пиянски и похотливо. Руби изписка:
– Ейййййй, амигос…Това ще бъде нашата малка тайна.
Аз изтрезнях на мига. Излязох в градината. След малко при мен дойде Дейвид и ме събори в тревата…Дърпах се като диво животно, но той беше силен и още по-настървен. Затисна ми устата с едрата си ръка и щеше да ме изнасили. Не можех да крещя, а и нямаше кой да ме чуе. Съпругът ми беше зает с Руби. И с тяхната малка тайна. Стегнах се и с всички сили го захапах за дланта. Той изрева и се прекатури на една страна. Ръката му кървеше. Аз го изритах в слабините и побягнах в къщата. Гледах го как се преви на две.
На другият ден всички се правеха, че нищо не се е случило. Започнах да се чудя-това плод на моето съзнание ли е? Реално ли беше? Всичко ми е пълна каша в главата… Бяха ли ми сложили нещо в питиетата? Сто на сто… А сега стояха тук изтрезнели и спокойни. Разговаряха и се смееха. Толкова приятелски... нищо ли не се беше случило? Полудявах ли?? Надявах се най-накрая да млъкнат. Едва ги изтрайвах, за да не закрещя с пълно гърло. Бях се свила и мълчах. Нещо не беше в ред. С тях или с мен? Въобразявах ли си? Сънувах ли? Сянката пак беше се промъкнала…
Един ден, когато той беше в командировка подреждах бюрото му в кантората. Намерих документ от клиника. От какво ли е бил болен? Прочетох и ме обля гореща вълна. Направил си е вазектомия. Кучият му син! Две седмици преди да се ожени за мен си е направил вазектомия… А аз исках дете от него… Има да чакаш, бедна ми Лия. Глупава, глупава Лия! Изпуснах документа. Стана ми чоглаво. Много ме заболя. А след това гневът ме завладя. Издигаше се в главата ми и кипеше ли кипеше… Що за човек е Боб? Колко го познавах? Боб уж ме обичаше, хиляди пъти ми го е казвал, а не желае дете от мен. Това е истината. Горчивата истина. И защо съм му тогава? Само да ме чука , и да … аз съм неговото бижу… Още повече се разпалвах …полудяла. Завиваше ми се свят. Олюлявах се нервно. Стоварих се на стола и затворих очи. Лия, стегни се, Лия! Не бързай! Обмисли добре!
Научих го в най-неподходящия момент. Сякаш, че може да има подходящо време за такова нещо. Тъкмо бях започнала да му вярвам и да градя планове за бъдещето ни. Фантазии… някакви. Захвърлих документа в бюрото му и затворих вратата. Добре, че Боб го нямаше няколко дни. Щях да го разпердушиня, ако ми беше пред очите.
Бях откачила през деня. Не ме свърташе на едно място. Вечерта се обадих на Сара. Приятелката ми от колежа. Трябваше да говоря с някого. Видяхме се в един бар. Сара ме изслуша и ме попита какво ще правя. А аз не знаех. Наистина не знаех. Бях бясна на Боб. Трябваше първо да се успокоя и да не прибързвам. Пихме със Сара доста шотове, а после се разделихме и се уговорихме скоро пак да се видим.
У дома продължих да се наливам. Тъжно ми беше. Чашата на търпението ми беше преляла. Настроенията ми се меняха – ядосвах се, отчайвах се , губех почва под краката си …Боб ми се е надсмивал, а аз … Чувствувах се като най-голямата глупачка. Едно ми просветна... че няма да имам бъдеще с този мъж. Ако ми е останало някакво достойнство. Реших го. Заспах, но сутринта се заех да прехвърлям средства в моята сметка. Трябваше да се подсигуря и да изритам копелето. От живота си. Нямаше да му правя скандал. Не. Щеше да бъда същата Лия…за сега. Но умна…
Антоан Моралес дойде в офиса ни. Имаше проблеми в бизнеса и Боб го прехвърли на мен. Ние се занимавахме главно с корпоративни дела, така че се заех да говоря с него. След час вече прехвърчаха между нас искри. Ей,Лиа…я успокой топката, момиче… Банално е, но това беше привличане от пръв поглед. Срещу мен стоеше чаровен латинос, от типа на Бандерас. Леко мургав с жарки очи. Готин мъж, със стегната фигура, хубаво лице и още по- хубава усмивка. Млад , а вече преуспял в бизнес средите. Яките му мускули се очертаваха под ризата му. Беше от хората, които не понасяше да му казват не. Оглеждахме се един друг. Той – мене, аз - него. Преценявахме се. Ясно ни беше… и на двамата как ще завърши всичко това…
Прелиствах документите, а той продължаваше да ме изпива с поглед. Гледаше и венчалния ми пръстен и отместваше очи с досада. Започнаха да ми се подкосяват краката. Стана ми неловко. Все едно бях на показ под светлината на прожектор... Свършихме срещата и той тръгна. После се обърна на входа и ме погледна пак. Аз гледах документите. Но под миглите си го забелязвах. Хубав, хубав Антоан…Влезе в живота ми, когато бях толкова отчаяна и уязвима…Но ще почака. Не бързах за никъде.
Идваше още няколко пъти при мен да изясним нещата по делото. И аз потъвах все по-дълбоко в очите му. Влюбих се в Антоан като тинейджърка в гимназия. Разтапях се като захарче в кафе…Когато ми предложи да се видим за един следобед, без много да му мисля приех.
След ден ще се срещнем с него…
До края на деня не направих нищо както трябва. Бях разсеяна и доста отвята. Изучих го от гугъла, изчетох всичко за него и бизнеса му. Не беше семеен. Това е добре. Свободен като птичка. И колко е секси…
Най-страшното беше, че исках този мъж. Толкова силно го желаех и то на мига…Като капризно дете, което си е наумило за нещо. Опиянявах се от мисълта, че ще го имам.
Ако Боб знаеше какво става в главата ми…
/Продължение/
© T.Т. All rights reserved.