Къде е малкият Рони, събуди се...
Чака те един тежък ден ден. Нали си част от голямото общество.

Да, тя е щастлива, татко ù купува пиано.

Рони се опитва да се отърси, не може да я забрави.

И той намрази всички жени. Но не му се сърдете.

Той имаше право да ги мрази, и ако на някой не му се вярва,

той ще се отиде не защото е страхливец, и не защото се е предал,

а защото не е щастлив и знае, че неговото щастие е невъзможно с тези лицемери

от продуктите на обществото. И ако това е нещото, което е очаквал.

- Да. Рони беше дете, дете, което не предполагаше какво му говореше стария човек.

Малкото момче порасна и си отвори очите. Тя беше толкова мила с него.

Видя я в метрото, как можеше да очаква, че и тя е лицемер.

Какво значеше лицемер. Дали Рони знаеше това.

Когато тя го предаде - той почувства празнота.

И всяка следваща го предаваше. Рони се опитваше да разбере.

Ставай да работиш, Рони. Животът не е лесен. Стягай си ума.

Или и ти ще приличащ на баща си. Не, ти не искаш това, но то вече се случи.

Нищо няма да се промени. Ще срещнеш поредната лицемерка, която

просто ще иска да си повдигне самочувствието е теб. Давай! Мрази ги, те го заслужават.

Искам да ставам рано и да се чувствам горд, ама нещо не съм. Защо?

Чувствам се толкова чист, че съм готов за най-лошото.

Кой друг е чист, навярно и той е самотен и нещастен.

Рони, недей да презираш щастливите момичета, които имат всичко.

Те са тук на този свят, за да бъдат гордостта на мама и тате, а ти гордостта на безличния.

Бедните са безлични, срещаме ги всеки ден. Нещастни хорица.

Виновни ли за това. Просто не го заслужават. Рони, и ти ли си един от тях?

Ти от кои си, Рони? Погледни се добре в огледалото. Какво виждаш?

Нито един истински приятел. Малко щастливи мигове.

Смъртта на приятелката ли ти беше най-лошото нещо.

Или това, че се влюби в момиче, което ти каза ужасни неща.

О, да, но ти си мъж. Трябва да ги преодолееш. Да ти кажа ли, Рони?

Не си длъжен да преглъщаш всяка отрова, която ти поднасят.

Ти - не си длъжен да бъдеш корав и суров човек, защото това е гадно.

Гадно е и ти го знаеш! Запази достойнството си. И помни, че не си длъжен!

Ти си себе си. Подминавай всеки лицемер. Един ден ще настъпи и техният час.

Сега просто гледай своя живот. Защото... Да ти кажа ли?

Ти успя да спечелиш доверието ми, защото не се поддаде.

Напомняш ми на мен... историите ни си приличат.

Погледнах я в очите и я попитах: - Значи си просто един лицемер?

Тя ме погледна, Рони, и знаеш ли? Да. Отговорът ù беше - да.

Дори нямах сили за каквото и да е било. Празнота. Само това чувствах.

Сякаш някой се опитваше да ме направи бездушен, като него.

Но не аз не се предадох. Ето това е да не се предадеш.

Никой и нищо да не може да те промени. Остави ги момичетата.

И аз ги мразя. Те са просто егоисти. Всичко, което трябва да направиш

сега, е да вдигнеш този проклет химикал, да го насочиш бавно към тетрадката и да напишеш нещо за последно, както направих и аз. Помни, че аз съм с теб.

Някои казват, че най-лошото е човек да се предаде.

Аз ти казвам, че ако не го направиш сега - рискуваш да станеш лицемер.

Нито ти трябва да бъдеш студен, нито ти трябва да се правиш на мъж.

Ако чувстваш болката, спри я, докато е време.