СЪЛЗИ И ФЪСТЪЦИ
(„Кънтри" разказ по карта)
Пътувах за Русе по работа.
Качих се в автобуса сред първите пътници и докато се чудех дали да извадя най-напред книгата или служебните си документи, се загледах навън, където заминаващите се тълпяха под завалелия ситен дъжд.
Веднага погледа ми привлече група от 3 момичета. Очевидно двете изпращаха приятелката си, която заминаваше с моя рейс. Те почти не говореха и се опитваха да се усмихват, но в очите им напираха сълзи. Или просто така ми се струваше заради дъжда?
Накрая едната от изпращачките плахо извади от раницата си плюшена играчка - Мечо Пух - и я подаде на заминаващата, която притисна ръка до устата си. Когато се обърна, за да се качи на автобуса, в очите и със сигурност блестяха сълзи.
Още един човек е изпратен. От някого и занякъде. Така си помислих докато бърках в чантата за книгата - след това, което видях, някак си не ми се преглеждаха веднага документи.
Но за моя изненада - каква е тази странна лотария? - видях, че изпратеното мо ...