Влизам тихо в съня ти, с малки стъпчици в мрежести чорапи. Лека, почти като вятъра, който полюшва тънкото перде и ловка като грациозно животно. Непрогледният мрак, който те обгръща е така плътен, че едва успявам да намеря леглото с карамеления балдахин. Обвивам шията ти с тънки пръсти и искам да стискам, да стискам, докато не видя лилавото ти лице да застива в онази пухена възглавница.

Но нещо ме спира.

Толкова пъти си ме лъгал. Безброй пъти си изливал върху мен захаросаните си отровни думи, а аз като прегладняла котка поглъщах с радост всяка лъжа. Чаках те и по цели нощи не спях, а ти така и не идваше. Изтощавах се от чакане и умирах по няколко пъти. После слънцето ме съживяваше за поредния мъчителен ден, в който ти не идваше. Искаше ми се да те бутна от онази тераса, където ме целуна за първи път и да гледам на забавен кадър как се гърчиш във въздуха, докато политаш надолу през 20-те етажа.

Нещо ме спира.

Толкова си красив когато спиш. Тих, спокоен, като излят в калъп на гръцко божество. От коя вековна магическа гора открадна цвета на очите си? Как е възможно в тях да се съдържат всички нюанси на кафявото, които някога са съществували във вечността? Като млечен шоколад са, като карамелизирани орехчета, като какаов крем, като... Искам да те убия и да те изям едновременно. Искам да плъзгам пръсти по потните ти от летните температури гърди, и да забивам нокти като лъвица в плячка. Искам да те прегръщам и да те стискам толкова силно, че да не можеш да говориш, да дишаш, да съществуваш... Искам да отхапя ухото ти и да чуя как крещиш името ми. Искам да страдаш.

Но нещо пак ме спира.

Не.

Ще навестя съня ти с любов и нежност. Ще се плъзна по врата ти като сатенена роба и ще се настаня право върху спрялото ти, вледенено сърце. Ще стопя всички онези ледове и за още една нощ, само една последна нощ, ще ти позволя да ме сънуваш такава. Влюбена. Невменяема, но смирена. Пушеща тънка цигара на стария диван, взираща се в звездите, които се подават от прозореца, с устни червени като кръв и усмивка, която ти напомня за страстната нощ. Последната ни нощ заедно.

Ще оставя една тънка диря флорален парфюм след себе си и ще изляза с вятъра, както и дойдох. Повече няма да се връщам, да знаеш. Очите ти винаги ще стоят като видение в съзнанието ми, но знам какво ще се случи, ако не си тръгна. Затова сбогом. Задръж спомена за единствената, която някога те е обичала истински, до полуда, до смърт... Вече ще съм просто видение за теб. Живей!

И винаги ще те обичам някак.

Но само в съня ти.