Крис се отпусна в топлите завивки. Навън започваше да се разразява буря. Ясно чуваше поривите на вятъра и виждаше нахлуването на отблясъците от далечните светкавици. Утрото щеше да бъде свежо, беше последната му мисъл преди да се унесе.
Писък на ужас и отчаяно стенание го събуди. Изправи се и седна в леглото, опитвайки се да осъзнае ситуацията. Заслуша се в тишината. Нищо, само поривите на вятъра и приближаващите гръмотевици. Бавно съзнанието му се връщаше от онова полубудно, полуспящо състояние. Явно е бил кошмар“ - помисли си Крис и се върна в топлите завивки. Едва що затворил очи, стенанието долетя отново. Един шепнещ глас молеше за помощ. Гласът беше толкова тих, все едно го чуваше с ума си, а не с ушите. Отново се изправи в леглото. Ето, отново се повтори. Този път ясно долови стоновете, идващи от към кухнята. Запали нощната лампа, обу чехлите и се отправи към източника на шума. Бавно пристъпи в коридора, светна лампата и се загледа в затворената врата. Стенанието се усилваше. Сър ...