Сънувах те
Сънувах те пак. Ти беше прекрасна ароматна свещ, в бяло с лилави нюанси и златен прах...
Аромата ли... с аромат на море, усмивки, жасмин... Любов!
Казах: Здравей, имаш чудесно съчетание на цвят и форма - усмивка... и ти пламна!
Ярък пламък с формата на сърце с лилаво връхче...
Докоснах те, ти се втечняваше отначало незабележимо от центъра към периферията...
Все повече и повече се разтичаше в бисерни невидими изгарящи плътта и съзнанието ми капки..
И аромати, аромати... на ягода, роза, люляк... жасмин и Любов...
Събирах те! Събирам всяка капка от теб по себе си... ....
Обожавам да попиваш по мен, но да си тръгваш цяла и съвършена... ...
Обичам да се разливаш по мен, но да те запазя цяла.
Цяла като форма, цветове, нюанси и аромат...
Защото Любовта не ограбва. В Любовта ,колкото и силно да гориш, не се ли чувстваш пълен и цял, Тя е обречена провал...
Твоята същност е Любов! Ти си обречена на Любов! Ти гориш и светиш с Любов! Харесвам те Цяла и Завършена вибрация!
