Сънят
Не знам защо, но постоянно заспивам. Сякаш искам в сънищата да избягам от реалността. Ето отново затварям очи...
Безкрайно поле с бурени. Пустота и сиво небе, покрито с облаци. Вървя, а не зная, накъде. По целия път са кръстове. Странни кръстове, подредени все едно са електрически стълбове, но няма жици, няма и надписи "Внимание! Опасно за живота". Единствено горе е зачукана табела - "τίτλος"/Този е Царят Иудейски/ написана на три езика латински, гръцки и еврейски. Тези стълбове се губят в далечината, сливайки се с небето.
Виждам някакъв човек облечен в работен гащеризон е готов да се качи на кръста.
- Господине, защо тези стълбове приличат на Христовия кръст? Нали Божият Син е разпнат един път?
Техникът се усмихна.
- Човече, ние го разпъваме всеки ден. Всеки ден се появяват нови и нови кръстове.
- Но защо са, като електрически стълбове, а няма жици? Всъщност, какво пренасят?
- Те са Пътят ни към Бог и носят Любовта.
- Чия Любов?
- Любовта е една. Тя няма притежание.
- А вие, какво ще правите, какво е за ремонт?
- Не виждаш ли. Табелата е паднала и някой глупак е зачукал друга.
Погледнах нагоре и настина там стоеше друга с надпис "Аз съм Бог"
- А, кой е бил глупакът?
- Погледни на няколко метра встрани, долу бурените са изгорели. Ето това е останало от глупака.
Усещах, че съм много жаден и устните ми бяха напукани.
- Извинете, наблизо има ли някъде вода?
Той отново се усмихна.
- Много глупав въпрос. Та ти си по Пътя, където тече най-чистата река. Просто долепи устни до Кръста и жаждата ти ще бъде утолена.
Направих го и усетих, че пия от бистър извор с прохладна вода. Не исках да спра. Сякаш цял живот не бях пил, не бях почувствал истинското усещане да не бъдеш жаден.
Той вече се беше качил на Кръста, а аз продължих по Пътя.
Бях жив!
Отново съм буден. Навън е студено. Мрачна пролетна утрин. Сякаш зимата се завръща. Не искам да стана. Не искам да сътворя следващия Кръст, но животът ме чака.
Знам, че пак ще дойде Пролетта!
© Гедеон All rights reserved.
