Сърцето
СЪРЦЕТО
Ако и да е ноември, пак след вечеря ми се излиза за по бира. Хладничко е, но за наливно бургашко никога не е хладно.
Както съм се забързал зажаднял към капанчето и Райко-Кукурайко с кученце на каишка, щото без каишка има глоба:
- Задръж наборе, тъкмо ти ми трябваш – спира ме, а кюпека му се изправил, драска, ближе ме и иска да го гушкам.
Аз, за гушкането си имам други предпочитания, но го вдигнах на ръце и го зачесах зад ухото, и му думам, на Райко де, щото неговите ушички са скрити между щръкнала четина и посивели къдрици, и не стават за чесане:
- Казвай бързо, щот съм на зор!
- Туй куче, не е мойто, а на... абе, нали знаиш, че мойта ме натири?
- Ахъ – вкарах кратка реч аз.
- Та, кучето е на новата ми. Ти нея, не я знаеш.
- Ахъ - упорствам с формата на изказа си аз.
- Читава си е жената, поне по-читава от бившата, даже кучето й е читаво: слуша, яде малко и само навън туй-онуй прави - наглася се за изповед Кукурайко, а на мен ми е залепнало небцето, та само издумах едно:
- Е, и?
- Като се нанесе наскоро новата и взе да чисти, подрежда, пердета да закача, покривки да покрива - за чудо и приказ.
Тук завистта ми се пробуди и не се въздържах:
- Аферим и машаала, щото аз такова нещо ехе-е-е-е... - и не продължих аз, а той:
- Да, ама имаше на спалнята, подарък ми е от бившата, едно китайско сърце за Свети Валентин, червено такова, дето като го мачкаш и ти дума на чист български „обичам те, толкова много”.
- Да бе, знам ги – включих се вече активно и аз – на мойта лани и подарих баш такова, същото.
- Ами, на кучето за играчка го дава. Хапе го то, разнася го, на него за секс с кучките тренира и кой на гости ни дойде, му го предлага – заключи Райко и ма загледа като изплашено зайче.
Аз, не съм мекушав, за ербап човек минавам, ама само сварих да му пусна на земята кученцето и обърнах в обратна посока къде назе си, щото... - абе я си стойте дома и си пазете сърцата!
© Лордли Милордов All rights reserved.
