Когато се засели в малкото блокче, на пазарната улица в китайският квартал, всички си мислеха, че е особен. Изглеждаше странно, старомодно облечен. Ясно беше, че не беше богат, но беше чист и изгладен до педантичност. Усмихваше се на всички и поздравяваше всеки от съседите си. Държеше им вратата на асансьора и отговаряше кратко и любезно на въпросите им. Достатъчно кратко, че да не получат никаква информация, и достатъчно любезно, че да се усмихват, дори, когато вече ги беше подминал... и да си мислят, колко приятен човек е.

Беше общителен и любезен и накара всички в кооперацията да го харесват. Включително и нея...Той живееше на четвъртият етаж, в средният апартамент - единственият обитаем. Другите два, от години не бяха ползвани, поради течове, които собствениците на сградата, уж все поправяха , но така или иначе, оставяха непоправени и жилищата не бяха обитавани или годни за обитаване. Тя живееше на 3ят етаж, под него. Често го срещаше да носи китка с полски цветя, от онези, които растяха на воля покрай моста на близката река. Усмихваше му се и през ума й минаваше, че сигурно има нежна душа. Веднъж дори го засече на входа с торба - храна за птици. Друг път пък, носеше голям пакет през рамо. Изчерви се ,когато го поздрави и побърза към асансьора. Бил купил нов килим и му тежал доста. Чуваше стъпките му. Когато готвеше, чукането на ножа по дъската, ...изпускането на някой предмет на пода, прахосмукачката и дори самобръсначката му.

Беше доста странен човек. Уж общителен, но саможив. Уж, приказлив, но всъщност, доста пестелив на думи. Уж достъпен, а всъщност, много дистанциран. Тя самата беше доста заета, но от време на време, се наслаждаваше на чашка кафе или чай с някоя от съседките си. Ценеше времето си и реши , че сигурно и той е така. Искаше й се, да го опознае, но така и не намери смелост да го покани на кафе. След известно неразбирателство със съседката си, тя се премести в съседната сграда. Апартамента й там беше много по-удобен и изпълнен със светлина. Прозорците й гледаха директно към старият й апартамент, но понеже беше на 4ят етаж, виждаше съвсем ясно прозорците на странният си съсед.

Един ден, случайно се оказа със свободен ден. Ден за нея самата! Това не се беше случвало от доста отдавна и тя реши да помързелува у дома. Времето беше мрачно. Не беше за разходка, дори леко ръмеше. Докато си пиеше кафето, забеляза някакво движение в апартамента на "съседа" отсреща. Любопитството й надделя и тя посегна към театралният си бинокъл. Виждаше ясно голямата дневна и кухня ( прозорците бяха доста големи) и макар и да имаше плътни и тънки пердета. Този път, пердетата бяха отдръпнати и само тънкото перде частично закриваше гледката.

Кухнята имаше малко балконче (в страни от прозореца) с няколко закачени висящи, празни сандъчета за цветя и кофа за боклук. Видя съседа да влиза в кухнята, все още облечен с познатият й, синкав шлифер и шапка, а в ръцете му беше свеж букет от познатите й полски цветя...Остави шапката си на закачалката до врата и закрачи към балконската врата. В първият момент тя се стъписа и бързо свали бинокъла от очите си - помисли, че я е видял. Реакцията й беше инстинктивен жест. После се сети, че макар и да са близо, не са чак толкова близо! Все пак, тя го наблюдаваше с театралният си бинокъл. Погледна пак...И видя букета от полски цветя да стърчи от кофата за боклук. Стори й се странно...Неуспешна среща?...Само след минута, той се появи отново на балкончето, този път...по потник, и тя го видя да слага в саксиите нещо и пак да се прибира. Усмихна се, и си помисли, че сигурно е решил, че времето е подходящо, да посее някое цвете...След малко няколко бели гълъба се спуснаха към сандъчетата и закълваха. Вниманието й обаче, беше привлечено от съседа. Той изчезна за момент от погледа й...а когато се появи отново, буташе инвалидна количка, с малко , около 5-6 годишно дете... В първият момент, тя си помисли, че трябва да спре наблюдението си. Вече имаше и някой друг там, и тя се почувства зле, че нарушава личното пространство на съседа си, по този хлапашки начин. Закачливата игра трябваше да спре.

И точно тогава, детето повдигна глава и отметна тъмната си коса назад. През устата му имаше залепена голяма лента. Погледна по-внимателно и забеляза , че всъщност детето е завързано за стола. "Съседа" , беше наведен към момчето и изглежда нещо му говореше...доста ядовито...Детето се свиваше в стола. Съседа удари нервно с ръка плота на кухненският остров, извади голяма дъска за рязане и се насочи към балкона. За неен ужас, гълъбите, които беше видяла минути по-рано да кълват зрънца, сега бяха паднали безжизнени в сандъчетата."Съседа" ги грабна, сякаш...това не бе изненада за него...Сякаш това бе и очаквал! Пъхна ги в някакъв плик и се върна в стаята. Видя, как продължи да говори гневно на детето...В следващият момент видя, как посяга към сатъра за рязане на месо...Наведе се, взе една птица от пода...Тръшна я на дъската и замахна...Тя не можеше да продължи да гледа! Бързо хвърли бинокъла, сякаш щеше да изгори ръцете й! Цялата трепереше! Едва набра 911...и когато отговориха, през сълзи започна да разказва, за това, което е видяла.Повтаряше адреса, като насън... и ги молеше, да дойдат по-бързо, по-бързо!... Увериха я , че са на път...

Не посмя да докосне отново театралният бинокъл! Страхуваше се от това, което щеше да види и нервно и притеснено се разхождаше напред - назад из стаята. Бяха изминали само 5 минути, а на нея и се струваше, че цяла вечност е изминала!...

Не, тя не можеше да седи и бездейства просто така! Да бъде безучастна! Но, какво да направи? Този човек е явно психопат! Някакъв извратен тип! Ненормален! А какво, ако посегне на детето?! Не! Не!Тя нямаше да чака! Не можеше да позволи, нещо да се случи на това дете! Реши, че ще вземе сатъра - нейният, този с който сече месо, и ще тича! Ще го спре! Дори и да пострада самата тя! Грабна сатъра и хукна към вратата, когато настойчиво и нервно се позвъня. Адреналина й беше вече толкова висок, че тя дори не се замисли ! Реши, че трябва да са полицаите и бързо, широко отвори вратата...

На прага стоеше "съседа"...

Това , беше последната картина, която се запечата в съзнанието й...

Когато се събуди, главата й тежеше и всичко беше някак мъгливо и със забавени обороти...До нея беше медицинска сестра, която мереше кръвното й...В кухнята й - тя ужасено установи, беше "съседа", който свойски рошеше косата на детето от инвалидният стол ...и приятелски разговаряше с полицаите. Тя се чувстваше толкова объркана и изтощена, че дори не можеше да говори...

- Ааа, събудихте се! Най-сетне! - каза сестрата...

- Само спокойно! Леко! Ето, изпийте това, и след малко всичко , ще премине! - продължи да говори, подавайки й малка чашка с някаква течност и придържайки я внимателно, докато го погълне...Изпаднали сте в шок!

И да! Както каза, след малко всичко започна да се избистря пред очите й!

Един възръстен полицай, който се представи като следовател...обясни какво се е случило... и че всичко, което беше видяла , е било част от заснемането на филм. Филм, който е трябвало да бъде пазен в тайна, за да не се предизвика вниманието на гражданите и на пресата, и за да може да бъде заснет, колкото е възможно в най-реалистична обстановка.

Камерите са били разположени в самият апартамент на "съседа" й ,а други в апартамента до нейният в момента. Птиците, който е видяла, всъщност са били приспани, а това, което е видяла на дъската, са били изкуствени птици , напълнени с боя. Детето е племенника на "съседа"...

А "съседа", се оказа , много известен актьор, когото тя обожаваше и веднага разпозна, след като свали част от снимачният грим. Оказа се, че е трябвало да го носи през цялото време, за да не пробуди ничие внимание...и че се е преместил в сградата, само за да може да репетира на "снимачната площадка" и да свикне с нея.

Нейната наблюдателност обаче, е била забелязана. Затова се наложило, да се предизвика "неразбирателството" със "съседката" й...която пък, била гримьорката на актьора и трябвало да остане незабелязана, за да може да променя вида му всеки ден, и той да остане неразпознат. Детето било внесено в сградата увито в килима, който видяла...

Така всичко и се изясни...напълно! Тя си отдъхна, че това, което беше видяла не беше нито сън, нито реалност!

Актьорът , (този път с истинското си лице), поиска извинение, за това, на което я беше направил неволно свидетел...и я покани на обяд.

След година, в една прекрасна градина, една прекрасна млада двойка, размени пръстени и обещание за вечна вярност и любов. Камерите, заснели случката, бяха само тези, на най-близките приятели и роднини. Пресата, така и не разбра, за това толкова красиво и интимно тържество. Първите публични снимки и обява за съюза на тази прекрасна двойка, бяха от стълбата на самолета при забръщането йм от меденият месец.

А филма "Съседа", спечели "Оскар"...

( Разказа не е базиран на реална случка)

Valentina N.V. ( Mitova)

24/09/2021