Feb 6, 2005, 11:17 PM

Същественото е невидимо за очите - 6

  Prose
1.4K 0 0
1 min reading
  Повервах, че не е само мой грип, а и ПТИЧИ след педневно закотвяне пред теле - то. Снимки от Тайван, Виетнам и от незнам къде си ме за - птичиха.
   Когато мнозина в къщи бяха поразени от птичата напаст, ща не ща, бегам до аптеката в Троян.
   Там едно мургавелче се върти. Подава шепа жълти стотинки и иска метално левче от касата. Стотинките се оказаха 56. Бъркам в джоба си и понечвам да му допълна до левчето.
   Обаче циганчето се стопи в би - битието.
   Тегля пари от банкомата до аптеката, а цигането до мен. Една педя няма от земята, ама много хубавичко, много сладичко и много мургавичко. “Дай 10 стинки за леп”, казва с омайващ глас.
   Усмихвам му се. Бъркам в джоба с многото стотинки, но се усещам зарибен. Я, чакай, да та пробвам:
  - Ти що не ми дадеш?!
  - Немам! Виж! – и показва монета от 5 стотинки – Требват ми за леп.
   Сега очичките му изразяват цялото нямане на света.
   Сбърка…
  - В аптеката видях, че имаш 56 – дай ги, аз ще ти дам левче.
   Бързо извади поне 5-6 лева на стотинки от джоба си и не само жълти.
  - Излъга. Няма да ти дам.
   - Ти си лош! – ново излъчване на очите и ново яко зарибяване. – Не даваш 10 стотинки за леп.
   И тоя номер не мина. Опита още десетина, но не знаеше, че пред него стои автор на учебник по НЛП.

   Преди една година. В градинката до Халите в София едно цигане проси по 20 стотинки за хляб.
  - Нямам. Ти що не ми дадеш!!? – казвам аз.
   Мургавелко бързо рови в джоба, намира монета от 20 стотинки и ми я подава.
   ТОВА БЕ ЦЯЛОТО НЕГОВО ИМАНЕ.
   В очите му прочетох съучастието в мъката на нямащите.
   Аз му подадох банкнота от два лева.

   Разказвам тази история на глас като приказка за приспиване. Анди - Квадратно Слънчице отдавна е заспал и очевидно сънува нейното продължение. МИшето попива всеки звук и на секундата обогатява картината с по - ярки цветове и повече детайли във въображението си. Зениците на очите й ще изкочат от орбитите си. Замръзналото до портата Куче - влък също изглежда хипнотизирано от ромските историйки. Неговите два метра започват от земята и завършват в предните лапи, опрени високо на оградата. Очите му обаче са впити в безкрайността. И всичко виждат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...