7 min reading
За щастие или за нещастие от години насам, традицията повелява да прекратявам връзките си в началото на годината. Януари е към края си, а аз все още обвързана, всеки ден се събуждам и ме терзае въпроса "Къде греша?". Най-гадно е, когато всичко върви, но трябва да го направиш, за да не избягаш от себе си и да не изневериш на принципите си. Добре, че в случая нищо не върви.
Цяла седмица по пътя за работа репетирам виновен монолог, като изпитвам известни колебания за заключението... Трябва да е нещо, което да не засегне зарязвания. Обичайно споделям, че вината е изцяло моя и не заслужава човек като мен, а нещо много, много по-добро. Честно да си кажа, се съмнявам да се намери, но уж искрено им го пожелавам.
И така, моментът настъпи. Облякох мъничка черна рокля (не твърде дълга, за да намекне, че съм избрала отшелническия живот и не твърде къса, за да демонстрирам достойнство и висока самооценка), която да подчертае най-доброто и да остави следа в съзнанието на бъдещия бивш, че винаги съм ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Разказът беше предназначен за Пощенска кутия за приказки.