Съвети за начинаещи писатели
Здравейте отново, скъпи читатели на моя блог!
Днес искам да засегна една важна тема, а именно началото на заниманията с писане. Повод за това мое желание е един имейл, който получих от 9- годишната си почитателка Катя Мирчева. В него тя ми разказва, че е сънувала как е известна и успешна писателка, и пита дали ще се сбъдне този сън. Искам да кажа на всички като нея, че това е знак от дълбините на подсъзнанието, че писането е вашето призвание. Самата аз открих по този начин с какво трябва да се занимавам. Ще дам някои съвети на всички в ситуацията на Катя, тъй като самата аз съм доказан писател ( от скромност няма да ви разказвам за всичките си поощрителни награди или за оня път в осми клас, когато публикуваха мое стихотворение в училищния вестник).
Писането не е шега работа, то изисква пълно отдаване. След като сте се научили да четете и пишете и сте се убедили, че сте призвани за писатели ( защо ви е да започвате, ако не сте сигурни, че имате талант?), ви чака още много работа. Първо трябва да се отдалечите от всичко светско, някоя селска вила е удобен вариант. След това трябва да легнете на един хамак, погрижвайки се да ви е възможно най- удобно, и да изчистите напълно съзнанието си. Ако музата не дойде, постойте в тази поза още час- два. Повярвайте ми, макар да изглежда като лека работа, ловът на вдъхновение е изключително изтощителен. Поради този факт е възможно и да заспите, но така е още по- добре, защото сънищата ще ви насочат в правилния път.
Следващата стъпка е свързана с подготовката за писане. Осигурете си качествена хартия, десет вида химикалки и нескърцащ стол. Щом след един час сте се настроили на писателска вълна чрез серия от важни физически ритуали ( не трябва да ви заболява китката!), за които и преди съм писала, сте готови да започнете. Разбира се, можете да използвате и други техники за писателска загрявка ( на мен много ми помага пеенето на тиролски песни), но не препоръчвам да четете книги, защото така само ще си загубите времето. Все пак ще пишете по своя идея, а не по чужда, нали?
Тук искам да вметна, че трябва да си намерите добър коректор. Моят е съседът Стефчо, който дори не ми иска пари за работата си, твърдейки, че му е достатъчно да се смее от сърце на писанията ми. Странното е, че казва това не само за хумористичните, а и за тъжните ми разкази. Уж е филолог, пък не разбира от литература. Все пак съм му благодарна, защото текстовете ми щяха да са пълни с грешки, ако не бяха неговите редакции, а хората ( незнайно защо) си мислят, че писателят трябва да знае кога се казва “ кой” и кога- “ кого”, а всъщност работата на хората като мен е да си изливат сърцето върху хартията. Някой ден ще издам тоя роман, дето ми е мечта от шест години, и ще отделя малко пари от голямото си възнаграждение, за да платя на Стефчо за корекциите, които прави по творбите ми.
Сега ще направя и коментар върху критиката. Недейте да я взимате навътре, аз например получавам много гадни имейли и коментари под творбите си, в които се казва, че не съм никакъв писател и какви ли не други глупости. Така и не разбрах кой луд ги пише тия небивалици, но все ги трия. Някой беше казал ( не знам кой беше, ама то няма значение), че критиците са като евнуси в харем- гледат, но сами нищо не могат да направят. Напомняйки си тази простичка истина, аз не се засягам от тези злобни нападки и продължавам да жъна успехи в писането. Съветвам ви да не се поддавате на критиката, защото така ще накърните увереността си, а тя е изключително важна за един писател.
Някой би ме попитал как все пак се пише и ще трябва да си призная... в писането няма правила!
© Лилия Ицкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ахаа, разбрах - веднага отивам да си купя хамак!
-
А, не вярвам накой да го е взел насериозно. Когато нещата опрат до съвети, ни избива или на простотия, или на агресия🤭
-
Ми то и ние сме хумористични, Танче. 😉
Само че не ни се разбира хумора понякога, понеже цвилим на развален испански, като едни Росинанти-изгнаници в таз тежка чужбина. 😆 -
Веднага отивам да си опъна хамака на двора! Обаче, вярно!... дано не захъркам😴. Но, ако стане така, ще гледам до го вържа хубаво, да издържи на интензитета на сънищата.
Лили, смях се от сърце. Благодаря.🙂 -
Абе, хора, момичето е написало текста си като хомористично-сатиричен и аз го усетих! Големи анализи, голямо нещо! Браво, Лили! Продължавай да пишеш!
-
Девойчето, веднага разбра, че и тримата не сме R.I.P-нали и сме частично прости.
-
Тук си прав, Марсел беше Прост. R.I.P.
-
Такова понятие Прост Петър няма.
-
Не е прав Жабик. На Пилат са му викали Пинтийски. Аз съм просто най-прост Петър.
Тарикат, сурикат...казах ли, че сме маймуни всинца? 😉 -
Ей, че си тарикат, Петре... Разбра, че детето пей хубаво тиролски песни и айде ни намести улендзени да даваме скромни хонорари.
Сега ша цъфне и оня сурикат, Зиги и той ша са лендзи.
Не ги слушай и двамата са пинтии. -
А, не! Не така! Двамата с Жабока вече сме ти приготвили скромен хонорар (от думи, ние пари нямаме), а господин Зигфрид ще те покани да участваш в неговата телевизия. 😊
Само така! 👍 -
Идеята наистина е сатирична, но при изпращането неволно съм пропуснала да цъкна на " Хумористична", затова остана само в " Проза". В момента не очаквам никакви хонорари и смятам да продължа да пиша коментари
-
Аз го приех като сатира! Посмях се от сърце! Благодаря, Лили!
-
Не така, Лили. Не се прави така. “Доказаните” поети и писатели изобщо не коментират. Те са полегнали на мек облак високо над нас, пият вкиснат нектар и ангелчета им веят с ветрила от маслинови клонки, за да не ги апят муите. Вземи за пример Бисер например или един бард, Пламен. Малка си, ще се научиш. 😊👍
-
Благодаря на всички за коментарите! 😊
-
В аспект на произведението, вашите коментари и казаното за Виан искам да задам един въпрос "Вие да нямате хемороиди и проблеми с опорно-двигателния апарат, че ви трябват възглавници, хамаци, табуретки (само дето не писахте инвалидни колички) според мен човек се хвърля със страст и вдъхновение, а не като пушач на опиум да се приглася за сеанс.
Но явно зависи, какво ще пишеш... -
В романа Колин умира. В живота умира Виан. Романът обаче още е жив, авторът му - също, щом го споменаваме.
-
знаела е жената с кой да избяга
-
Да, Виан е написал това след бягството на оная със сатър. Винаги трябва да си щастлив, че ще сътвориш нещо велико, ако някой избяга със сатъра.
Мисля, че не само творчеството му, като писател е живо, а и всички останали таланти, които е имал. -
Не помня на кой жена му беше избягала с Жан пол сатър. Май беше на Борис виан, и той после написал романа “Пяната на дните”, считан от някои мастити критици, Уикипедия и моя милост за най-добрият му роман. 😉
-
😅 Правото на свободния избор или както го е казал Ж.П.Сарт - да избереш кого да питаш!
успокоих се. -
Пак се извинявам, първо се почва с тях.
Ние сме сиамски близнаци с Петър и говорим едно и също едновременно. -
Извинявай, Пепи: да. 😆
-
Извинявай, Лилия, но искам да попитам Жабока (ВИ) и ПетърПърви:
пороците броят ли се за качества? -
Извинявай, Лилия, но искам да отговоря на Жабока (ВИ): да. 😉
-
Извинявай Лилия, но исках да попитам Петър, ако нямаш и скромност, какво правиш?
Вероятно се сдобиваш с други качества. -
Пак да се обадя - хуморът бъка в запетайките и точките, а някои критици го приемат на сериозно. За сметка на това си отбелязах липсата на тийнейджърски хормон, което се получава след излизането от 'тийн' областта 😎
-
Полезно е да се дават съвети. Стига да има кой да чуе. Безполезни са безполезните думи, които нищо не казват. За скромността народът е казал: “Скромността краси човека”. Или пък: “Скромността е за тези, които нямат други качества”. Въпрос на избор и възпитание. 👍
-
Има някои твои мисли, които ми харесаха. За твоята възраст си много добре ориентирана. А критиците трябва да ги уважаваме, защото дават страхотни идеи за писане, а хейтърите да ги осмиваме, защото друго не заслужават.😏
-
Мисля, че е безполезно да се дават съвети. Тук сме гении сред гениите, тук-таме по някой талант, но и той разцъфва като тиква на Хелоуин.
Бъдете живи и здрави, сериозно - има интересни неща за четене в тоя сайт. Има и сред книгите навън. -
Малиии , направо ме смахнахте с необичайните и гениални практики на писане - особено на Ирина и Пепи, обаче се втренчвам във водната Лили - начи разбрах, че трябва хамак , (не)скърцащ стол, моливчета и качествена хартия, лягаш / сядаш и .. туй лесно, ма чакаш музата неопределено време ... много е времеемко. Моя Референция, като основа - Аз през деня си турям заделки в двете мозъчни гънки и нощем си сънувам историята (музата ми е нощна птица), сутрината заливам набъбналата меласа с кафе и вечер (22:35) ми идва ищака да тропам по клавишите... При Лили има коренно различен подход - доколкото разгледах трите фундаментални труда и надникнах тук - таме - изначално тя обича да следва сама себе си на кравайче, наоколо набъбват и се завъртват купчина герои във вихрушка, като 'Катя' е задължителното присъствие, и всичко това се пльосва във вид на буквички в главите на читателите / критиците ... wow .. захапвам на третата обиколка 🤣, ма след половин час реанимирам и пиша такива буквички 😜🙃😎
-
Аз имам едно правило - пиши като лафче пред компания. И едно извинение - барем не вземам наркотици...
-
И като цяло, пишете до припадък, високопарно, недостъпно и несвързано. Вземете две три табуретки, нагласете ги една върху друга в хола (най-отгоре можете да сложите и кашоните си със стихосбирки, за по-високо), изкатерете се по тях (това ще символизира катеренето ви към върха), снимайте целия този процес с камерата на смарта, дръпнете една буйна и жизнерадостна реч, бъдете усмихнати през цялото време (снизходителни също) и покажете на тази мръсна сволач, критиците, как аджеба се прави! И къде са те, къде сте вие. А после добавете клипа в профила си като визитка, за да не се разправяте с тях всеки ден, всеки час....навсякъде има материал!😊
Незла заигравка, но отдавна се разнася из фейса. -
"Ще дам някои съвети на всички в ситуацията на Катя, тъй като самата аз съм доказан писател ( от скромност няма да ви разказвам за всичките си поощрителни награди или за оня път в осми клас, когато публикуваха мое стихотворение в училищния вестник)."
😅 виц? -
Лилия, на това бях попаднал преди време в интернет и ако трябва да ти кажа честно ми дойде следната асоциация " намерете хубава дълбока пропаст, не гледайте в нея, вземете лист хартия и си направете от него лястовичка, после смело скочете. Докато спокойно падате надолу започнете да пишете. Бъдете сигурни, че това, което пишете, ще е наистина стойностно. Долу винаги ще ви очакват критиците."
-
Успех!
Само един съвет: на 15 нито Селинджър, нито дори Достоевски са мислили за себе си като за доказали се писатели. Съмнението в таланта е част от играта. За тиролските песни, хамака и стола си права. И за последното изречение също.
👍😊
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
