Съвети за начинаещи писатели
Здравейте отново, скъпи читатели на моя блог!
Днес искам да засегна една важна тема, а именно началото на заниманията с писане. Повод за това мое желание е един имейл, който получих от 9- годишната си почитателка Катя Мирчева. В него тя ми разказва, че е сънувала как е известна и успешна писателка, и пита дали ще се сбъдне този сън. Искам да кажа на всички като нея, че това е знак от дълбините на подсъзнанието, че писането е вашето призвание. Самата аз открих по този начин с какво трябва да се занимавам. Ще дам някои съвети на всички в ситуацията на Катя, тъй като самата аз съм доказан писател ( от скромност няма да ви разказвам за всичките си поощрителни награди или за оня път в осми клас, когато публикуваха мое стихотворение в училищния вестник).
Писането не е шега работа, то изисква пълно отдаване. След като сте се научили да четете и пишете и сте се убедили, че сте призвани за писатели ( защо ви е да започвате, ако не сте сигурни, че имате талант?), ви чака още много работа. Първо трябва да се отдалечите от всичко светско, някоя селска вила е удобен вариант. След това трябва да легнете на един хамак, погрижвайки се да ви е възможно най- удобно, и да изчистите напълно съзнанието си. Ако музата не дойде, постойте в тази поза още час- два. Повярвайте ми, макар да изглежда като лека работа, ловът на вдъхновение е изключително изтощителен. Поради този факт е възможно и да заспите, но така е още по- добре, защото сънищата ще ви насочат в правилния път.
Следващата стъпка е свързана с подготовката за писане. Осигурете си качествена хартия, десет вида химикалки и нескърцащ стол. Щом след един час сте се настроили на писателска вълна чрез серия от важни физически ритуали ( не трябва да ви заболява китката!), за които и преди съм писала, сте готови да започнете. Разбира се, можете да използвате и други техники за писателска загрявка ( на мен много ми помага пеенето на тиролски песни), но не препоръчвам да четете книги, защото така само ще си загубите времето. Все пак ще пишете по своя идея, а не по чужда, нали?
Тук искам да вметна, че трябва да си намерите добър коректор. Моят е съседът Стефчо, който дори не ми иска пари за работата си, твърдейки, че му е достатъчно да се смее от сърце на писанията ми. Странното е, че казва това не само за хумористичните, а и за тъжните ми разкази. Уж е филолог, пък не разбира от литература. Все пак съм му благодарна, защото текстовете ми щяха да са пълни с грешки, ако не бяха неговите редакции, а хората ( незнайно защо) си мислят, че писателят трябва да знае кога се казва “ кой” и кога- “ кого”, а всъщност работата на хората като мен е да си изливат сърцето върху хартията. Някой ден ще издам тоя роман, дето ми е мечта от шест години, и ще отделя малко пари от голямото си възнаграждение, за да платя на Стефчо за корекциите, които прави по творбите ми.
Сега ще направя и коментар върху критиката. Недейте да я взимате навътре, аз например получавам много гадни имейли и коментари под творбите си, в които се казва, че не съм никакъв писател и какви ли не други глупости. Така и не разбрах кой луд ги пише тия небивалици, но все ги трия. Някой беше казал ( не знам кой беше, ама то няма значение), че критиците са като евнуси в харем- гледат, но сами нищо не могат да направят. Напомняйки си тази простичка истина, аз не се засягам от тези злобни нападки и продължавам да жъна успехи в писането. Съветвам ви да не се поддавате на критиката, защото така ще накърните увереността си, а тя е изключително важна за един писател.
Някой би ме попитал как все пак се пише и ще трябва да си призная... в писането няма правила!
© Лилия Ицкова All rights reserved.
