Тайната на гигантския скелет - 19

- А как ще излезем от тук? Ще трябва да се връщаме обратно ли? - позаинтересува се Иларионов.

- Не, отец Иван ще ви покаже пътя нагоре, но ще излезете  във Варна. Входа, през който дойдохте, го затворихме за всеки случай. Надяваме се вече никой да не може да влезе от там.

- А ако се наложи да потърсите помощ? - попита Георги.

- Имаме високо развити технологии и намираме начин да открием точните хора, нужни ни. За нас е важно тайната да се съхрани. Затова ще ви помоля да се закълнете, че никога и под никакъв предлог няма да  коментирате видяното тук  с други лица. - всички станаха и сложиха ръка на сърцето си.

- Заклеваме се! - заедно  и тържествено изрекоха те.

- Благодарим за всичко.

- Нека създателят бди над вас. Желая ви лек път.

                 00000000000000000000000000000

        Отец Иван ги преведе по таен проход, който се извиваше бавно нагоре. Изведе ги в подземие и крипта. Излязоха от мазето. А оттам в голям храм.

- Тази църква ми е позната! Идвала съм тук и друг път! - Ваня бе въодушевена - Това е храм "Успение Богородично"! Най-големият храм във Варна.

- Благодарим за всичко, отче. Бъдете здрав.

- Благодаря, чеда мои. А вие се пазете и не забравяйте какво видяхте. Нека Бог да ви закриля. Лек път.

         Групата излезе от храма, а отец Иван се върна там, откъдето бе дошъл - в един друг свят! Свят на забравени.

         Пътувайки обратно към дома, всички се бяха умълчали. Чутото и видяното там  бе толкова невероятно, че дори се съмняваха, че се е случило! Но автобусът пътуваше към Бургас. Замислиха се за живота изобщо! Колко мъка и ненавист бе разпространена. Къде бе останала човещината? Начинът им на живот и мисленето им се бяха променили завинаги!

         Капитан Петков се върна на служба още в понеделник и още тогава поиска да бъде прехвърлен в детска престъпност. Той разсъждаваше, че ако бъде подтиснат зародишът на престъпника, то животът на детето би се променил. И даваше всичко от себе си, за да помогне на тези заблудени деца.
        Ст. н.с. Иларионов реши да се занимава с археология и по-специално с предците ни - траките. Искаше да вникне в смисъла им на живот, бита им. И се бореше жестоко с иманярите.

        Георги и Ванина вдигнаха весела сватба заедно със Стоян и Александра. А кумове и на двете сватби бяха Иван и Роси. Венча ги отец Иван, а свидетели бяха и част от монасите от долната земя, както и чичо Петко и капитан Петков.

      А тайната... Е... тайната сега я знаем аз и вие!

       Закълнете се, че ще я пазите строго!