Aug 21, 2009, 7:42 PM

Тайната на маестро Стивън Кинг 

  Prose » Fantasy and fiction
977 0 9
11 min reading
Кой каза, че убийството е грозно? Да бяхте видели господин Нийгълс в мелачката за месо през ноември. Така и не чух някой да се е оплакал, че се е задавил от копчетата на ризата му, дъвчейки своя БигМак из заведенията на Ийст Лондер или Хауспарти.
Тина никога не бе виждала убийство.
На Ди това й бе трето.
Когато жертвата започна да рита, гърчейки се в конвулсии, тя повърна. Направо върху нея. Но не я изпусна. Стискаше проклетата старица за краката, докато Ди свиваше все и все повече възела на примката на врата й. Глухите стонове
се превърнаха в предсмъртни хрипове, тялото й се тресеше, бе облещила страхотно очи; посиняло, лицето й се бе подуло от усилията да си поеме глътка въздух и бе готово да експлодира, пръскайки навсякъде по тях кръв и мозък. Сивозелена пяна изби по устата й, хриповете забавиха ритъма си като стар ръждив локомотив по нанагорнище, изведнъж се изпъна като струна, прехапан, езикът й провисна, тънка розова струйка лига се проточи от устата й, притихна. Безжизнен, трупъ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен All rights reserved.

Random works
: ??:??