11 min reading
Кой каза, че убийството е грозно? Да бяхте видели господин Нийгълс в мелачката за месо през ноември. Така и не чух някой да се е оплакал, че се е задавил от копчетата на ризата му, дъвчейки своя БигМак из заведенията на Ийст Лондер или Хауспарти.
Тина никога не бе виждала убийство.
На Ди това й бе трето.
Когато жертвата започна да рита, гърчейки се в конвулсии, тя повърна. Направо върху нея. Но не я изпусна. Стискаше проклетата старица за краката, докато Ди свиваше все и все повече възела на примката на врата й. Глухите стонове
се превърнаха в предсмъртни хрипове, тялото й се тресеше, бе облещила страхотно очи; посиняло, лицето й се бе подуло от усилията да си поеме глътка въздух и бе готово да експлодира, пръскайки навсякъде по тях кръв и мозък. Сивозелена пяна изби по устата й, хриповете забавиха ритъма си като стар ръждив локомотив по нанагорнище, изведнъж се изпъна като струна, прехапан, езикът й провисна, тънка розова струйка лига се проточи от устата й, притихна. Безжизнен, трупъ ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up