Виолета стоварваше яростно дървеното чукче върху червената плът на пържолите и си представяше, че това е поквареното и самодоволно лице на зет ù. Снощи се събуди от стенанията на дъщеря си: “Моля те! Моля те, моля те!” Мъжът ù я биеше и крещеше: “Ще ти сцепя тъпата тиква, мръсна курвалано! Каква работа имаш да говориш с шофьора ми? За идиот ли ме мислиш? Аз да не съм хвърлил пари по тебе друг да ти мачка силикона? И отзад ли те плющи? От млад грездей не боли ли?”
Виолета се тресеше от ужас в леглото и не можеше да събере смелост да защити детето си. Слава на Бога, онзи престана да удря и вече само съскаше: “Благодари се, че ми трябваш! Заминаваме вдругиден само двамата – тъпкача ти го уволних. Вдигни си рано ебания кльощав гъз и кажи на майка си да приготви всичко, както трябва. И не забравяй, че аз ви измъкнах от калта! Внимавай! Иначе ще ви изкарам двете на магистралата да лапате втасали тираджийски курове!”
Дъщеря ù се омъжи три месеца след смъртта на баща си за собственика на фирма ...