Започвам една серия от разкази. Най-важното за нея е, че е по истински случаи. Моята намеса ще се постарая да сведа до това да предам фактите цялостно и детайлно. Ще пиша малко суховато, защото и без това на всяка втора дума ще ми идва да се смея. Но не върви пиша само хааа-хааа-хааа. Едва ли някой ще се впечатли от подобна тавтология.
Когато реших да опиша тези случки, си зададох въпроса защо го правя. Първият ми отговор беше: ами като седнем на маса и след втората чашка всички се заливат от смях на историите, значи наистина са смешни. Да, но то след втората ракия всичко е смешно, особено ако скоро сме ходили на зъболекар и искаме да покажем блестящите си бели зъби. Този отговор отпадна. Вторият беше, че това са бисери от бита на днешните троянчани (няма отправка към Бит и душевност). Бисери, бисери, колко да са бисери? Ми то из цяла България хората си се напиват, а не само в Троян. Руснаците как пият … ей, повредиха и нашите бесарабски българи… Остава най-логичният отговор. Логореята ...