Слънчевото утро ни завари в леглото...блаженно изтегнати, отметнали първата задача...
Направихме и превода към Агенцията...
Метростанция Панорму... закрачихме по стръмната уличка в страни от главната,... малка градинка в страни, след нея подредени анфитеатрално няколко кооперации
Мариам инстинктивно ме хвана за ръката,...погледнах я
- Вече не ме е страх от нищо Петро,.. имам те до себе си...Ето тук живеех - посочи тя една от кооперациите - Вторият етаж в дясно...
Лъхна ни миризма на застоял въздух, хартия,...
Отворих балконската врата, кепенците и прозорците....
Двустайно спретнато апартаментче,.. е, не може да се каже, че е живяла шикозно и в разкош, или като спартанка..В едната стая бюро, стол, голяма библиотека,.. три топчета хартия А4 на пода,...стар принтер, монитор... Куклата със синя рокля сложена на рафт срещу бюрото под прозрачен похлупак, малко по- в дясно леката количка...празна клетка за канарчета с отворена вратичка...
- О, имала си и канарче...- полюбопитствах
- Не Петро,... намерих клетката празна, взех я... Мерафорично всички сме в клетка, само трябва някой да ни отвори вратичката за да излетим на свобода...
- Леглото с матрака ми - поведе ме тя напред - Който така и не успях да ускверня,... от страх...
даже и с теб...
Застана в средата на хола и пророни тихичко
- Да се махаме Петро,... Не искам да си спомням самотата между тези стени...
Седяхме в кафенето,..пийвахме по чаша фрапе...
- Бях вече студентка - започна вяло тя - Изведнъж хората пощуряха, еврото щеше да сменя драхмата...На Джасим и снахата изтече договора за работа, дъщерите им бяха вече в Ливан....
Джасим и Рамиа имаха драхми, които не можеха да трансферират,... техен колега египтянин продавал апартамента, намерил друга работа във Волос, и Джасим купи апартамента на мое име,... Много или малко, по какъв курс е било, трябваше да му дам после около 8-10 хиляди евро..
Взех студентски кредит, нали по документи съм гъркиня, и започнах да работя след лекции, да чистя стълбища, офиси, в библиотеката, поне там не плащах такси за посещение,... какво друго да правя, учих,работих,учих...Завърших психология, на другата година и философия... Събирахме се колежки, нещо като танцови забави,.. смееха ми се, че съм нямала момче,... хайде намерихме се с един,.. отдадох му се,.. без любов, без трепет, защото било модерно... Окопитих се бързо, ако забременея, кой ще ми помогне,..как ще гледам сама дете.
Затворих се в себе си,... срещах по улиците момичета, жени с бурки,.. сприятелихме се с една-две,обличах се като тях , но те не работеха и не учеха, семействата им ги издържали, а те само си разменяли модни списания...Остана ми от тях само маскировката, поне така никой не ми подмяташе глупости....Спомних си, че до като живеех при Джасим, пишех писмата на дъщерите им до момчета в Ливан,... четяхме ги заедно, после пишех отговорите, за мен тогава беше интересно...
Постепенно възобнових тази кореспонденция, украсих я с някои измислени допълнителни случки и
предложих на издателсво в Ливан,.. издадоха '' Писмата...'
Мама и татко пристигнаха следващата седмица.
Връщаме се с татко една привечер от апартамента на Мариам и гледам мама и Мариам, хванати под ръка, като стари приятелки или по-скоро като майка и дъщеря , да се заглеждат по витрините, да обсъждат нещо...да се смеят. Или да ни чакат седнали в кафето до моята метростанция Холаргос,като европейки на чаша кафе и торта, бърборейки нещо и като ни видяха радостно се развикаха и замахаха с ръце....
Използвах познанството си с Димархос, кмета на района, и в негово присъствие и други служители на кметството законно ни обявиха за семейство, подкрепено с тържествен обяд в таверната,... мама и татко бяха особенно щастливи, за нас няма да казвам....
Наистина, какво ли ни спира в Атина,.. животът в крайна сметка е хазарт, печелиш или губиш,.. какво губиш- нищо,... какво печелиш ли - пред теб е...
Ранният полет на ОЛИМПИК ни стовари на летище Хитроу,...автобус, метро,...такси...
И ето ни пред огромна желязна врата,... останах изненадан от посрещането на служителка на Агенцията за недвижимости,... чак сега си дадох сметка за силата на парите и акуратност в отношенията...Разведе ни из всички помещения,...всичко подредено и натъкмено, сякаш знаят нашият вкус и изисквания...
Имах три дена да се адаптирам...не гледай отляво за превозно средство, а от дясно,.. от предната врата се влиза в автобуса и се показва билет, карта, а от задната се слиза,... Тъкмо седнеш да обядваш в градината и хооп изсипе се дъжд,... след малко слънце, все едно не е валяло...
Притеснява ме, не толкова работата с Мариам, колкото ''обратното''движение на колите...
Радостното е, че ни приеха много радушно, които успокои другите неща....
Къщата ни имаше толкова много стаи, бани, кабинети, че на шега казвах, че е необходима маршрутна карта,... ръцете ме засърбяха, като гледах ливадата-двор и живата ограда...
Имахме голямо предимство с Мариам, че говорехме гръцки и арабски език, и с две-три думи се разбирахме за правилно или неправилно....Колегите само се възхищаваха на синхрона ни....
Мариам наедряваше,.. даже и през широките дрехи се открояваше коремчето й,....смееше
се весело , и го галеше нежно...
Татко и мама рапортуваха, че апартамента е готов за продажба, мебелите на Мариам са реставрирани и на етажа в къщата ни...
Радостният миг дойде,...аз станах абу Кристофър,... а Кристофър, синът на Мариам, както бе писано в старите книги,... а кралицата - майка се сдоби с още един неин поданник.
Дните и месеците се нижеха бързо и неусетно...
Според очакванията ми цената на апартамента скочи двойно,... търсенето на малки жилища,бе по-голямо от предлагането,.. реализирахме на 150 хиляди евро... Отдъхнах си и аз, .. ами ако се беше сринал пазарът...
Мариам не скриваше радостта си,... галеше рециклираните мебели от апартамента си, въртеше се пред голямото кристално огледало,...нейният офис, излъскана маса, бюро, библиотека и куклата в синя рокля,.. и количката с пружина до нея...
Спалнята,... леглото с матрака,.. нова тоалетна масичка с огледало...
- Петро, Питър,ела... Кристофър, новите ми майка и татко ги няма, нали,... ела, дойде време и за това легло...- говореше тя тихичко и галеше завивките - Дали всичко идва навреме, стига да можеш да го изчакаш...
И нежно ме побутваше към леглото...
Плюшената панда на табуретката, предвидливо ни бе обърнала гръб....
След броени месеци , поданниците на нейно величество се увеличиха и с една Елизабет
Мама и татко вече живееха при нас, гледаха децата, ние работехме...
Мариам продължаваше да пише, аз търсех издатели, разпространители,.. или отганизирах семинари към Фондацията...Тя четеше и лекции към Ройстън университет.
Ваканциите родителите ми се прибираха в България, а ние на къщата в едно малко селце по Испанското крайбрежие, около Валенсия..
От къщата в Атина взехме куклата, леката количка и плюшената панда, а я отдавахме под наем.
Така е,... най-лесно е да преминеш през реката, но зависи кой ще те чака на другият бряг
.....................................край ....................
© Petar stoyanov All rights reserved.