Такава ми ти история
На празника се събра - компания мъже, представящи се за момчета-ергени, няколко момичета, мечтаещи за подобни.
На Пешо много му се хареса едното, домакинята – ярък вид на бивша девойка, нрав на елинска хетера, свободно отношние към алкохола на руска матрона…
Към сутр инта се разотидоха. Е, на Пешо не му се тръгваше и затова прекрачи през обикновената си полусламежливост и я попита може ли да остане - да изпият по едно кафе.
Тя през смях му отказа и вежливо затвори вратата след него…
Два часа по-късно, когато Пешо изтрезняваше с първите следколедни бири, на вратата се позвъни.
Беше Ванко. Със замах изгълта наведнъж бутилка бира, оплакна си устата с половината от втората и въздъхна:
- Ей, тая ще ме сдъвче… Уж уморена от цяла нощ танци, пък…
- Коя? – с леко подозрение попита Пешо.
- Домакинята, коя… Как се казваше…
Пешо се смая.
- Ама аз исках… Как така? Защо?
Ванката гузно го погледна.
- Извинявай, братче, не съм разбрал. Ама и ти… Защо не каза?
Пешо смотолеви:
- Не, не… Аз нея попитах, но… Попитах, бе…
Ванката оплакна гърло с ободряващото питие и рече поучително:
- Питал си я… Това ти е грешката… Много говориш… Аз не питах…
Отново напълно неправилни размисли - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
