Там, в бабината къща /за конкурса/
Къщата беше накрая, близо до реката, но отдавна изоставена и самотна. Ние, наследниците се бяхме запилели кой по градовете, кой по чужбина...
През мен преминаха мили и топли спомени, когато я доближих, но... Пътната врата беше ръждясала, катинарът също... Трябваха ми здрави клещи, а аз нямах такива. Наоколо не се виждаше жива душа и напразно се озъртах за нечия помощ... Нервно потропвах с крака. Смрачаваше се и тогава...
Нещо щракна и едва не подскочих от изненада. Чу се провлачено, тежко и ужасяващо скърцане, което едва не прониза ушите ми... Дворът се показа пред очите ми- широк и безкраен, а въпросите се блъскаха един след друг... Какво ставаше? Кой ми отвори?... Пристъпих бавно, а зад гърба ми издрънча верига и портата се хлопна с трясък. Тръпки ме полазиха. Не смеех да се обърна. Сърцето ми заудря силно като камбана... Сградата беше в дъното до голям орех. Чу се крясъкът на кукумявка, а после и шум от криле. Клоните на дървото се разклатиха... Тъмни сенки се появиха тук и там.Черна котка ми пресече пътя и жално измяука... Нямах избор, нощта пристъпяше по-бързо от мен... Хукнах, колкото можех за възрастта си с едничката цел – да се вмъкна вътре...
Наближавах, обаче... Приятен мирис на домашна баница ме удари в носа. Господи! Баба така я правеше и ме подлудяваше - бягала съм няколко пъти от училище, за да усетя как се топи в устата ми още топла, топла... Сънувах ли? Нямаше кой да ме посрещне... Трябваше да се върна, да потърся хора... Трябваше!... Защо краката ми не ме слушат?... Усещах, че тичам, а стоях на едно място и стаите зееха насреща ми... Някой запали свещи, разнесе се и тиха, нежна музика... Полудявах ли?...
На масата имаше цяла тава от моята вкусотия... И купа с кисело мляко... Дори една червена роза... Как така? Та, розите бяха прецъфтели вече и навън дворът покрит с есенни листа! На стената като от реклама се появи странен надпис: "Добре дошла! Чаках те цяла вечност"... Толкова дълго? Недоумявах, та аз се пенсионирах съвсем скоро! Ей тъй, на – от бездействие, като не съм свикнала да стоя без работа и без много, много да му мисля, реших да дойда на село, да се поразходя, да видя туй-онуй... И кой по дяволите беше тоя, дето не може без мен? А и тая компютърна стена?... Гладът ме мъчеше, но с пресъхнала уста само казах на глас:
- Благодаря!... Защо не споделиш вечерята с мен?... Самичка ми е скучно...
„Стопанинът” не изчака втора покана и се настани срещу мен. Не го виждах, но половината от баница изчезна яко дим и се чу след това едно звучно оригване. Да се смея ли или да подскачам от страх? Не се сдържах и :рекох:
- Кой си ти? Няма ли да се покажеш?... Все пак, не е учтиво от твоя страна...
За каква учтивост споменавах, като му говорех на „ти”?... На стената се появи огромна сянка на странно рошаво чудовище, което ме накара да се смразя. Имаше рога, опашка и копита... Лукавият?... Май ще си намеря смъртта набързо! Що ли ми трябваше да идвам с късния автобус!...
- Не се плаши!... Това е само въображението ти - избоботи с дрезгав дълбок глас и свещите изгаснаха...
Невероятна светлина изведнъж засия пред мен. Преплитаха се сиво, златисто, розово, млечнозелено, бледо лилаво,светлосиньо и ту се сливаха, ту се пръскаха из стаята... Извънземно? Ама ,че работа! Съществото сякаш прочете мислите ми и отвърна:
- Може и така да се нарече... Само, че тук ме наричат Духът на къщата, но всъщност съм един вид изчезващ... Таласъм, вампир, караконджул... Както искаш и предпочиташ...
„Леле, майкооо!... Та те не тропаха ли вечер по налъми?” – минаха ми отново през главата ония приказки, с които ни плашеха бабите, за да слушаме и заспиваме навреме... Езикът ми се надебеля, устните ми се обърнаха, краката и ръцете се сковаха, но събрах смелост и попитах:
- Всъщност какво правиш в бабината къща?
- Пазя я от крадци... Такава ми е орисията – отвърна съществото, зае прозрачен човешки образ и полетя, танцувайки из стаята – Чаках те... Знаех, че рано или късно ще дойдеш. Ти беше единствена от внуците и внучките, които още като малка помагаше на старата жена... Вече мога да си вървя. Спокоен съм, че ще се грижиш за къщата и двора... Но, ако някога имаш нужда от нещо, само си помисли за мен и чукни три пъти на тавана с дървените чехли на баба си... Ще дойда такъв, какъвто ме искаш – ще си говорим, ще си пеем, ще ти припомням случки от детството и за любовта на хората ще ти разказвам... Дори ще те науча как да се грижиш за двора и да съхраниш традициите, останали от миналото на дедите ти...
После изчезна така, както се появи. Свещите отново показаха пламъка си... Навън пропяха първи петли. Изкряка кукумявка, измяука котка и след това всичко утихна... Не помня как съм заспала... Не сънувах нищо... На сутринта слънцето ме събуди, гъделичкайки носа ми... Протегнах към него ръце и се измъкнах от леглото, за да се насладя на чистия въздух...
На двора ме чакаха хиляди бурени и аз запретнах ръкави... Щях да остана завинаги тук... Знаех го! Таласъмът на къщата тайно щеше да ме пази от всичко и да ми дава надежда за хубави дни...
Рая Вид, 15.11.2015
© Радка Видьова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
натъжи ме, моята къща я продадоха....
-
Хубав разказ
-
Много красив и трогващ разказ.
-
Благодаря, Доч! Уютно ми е! А и добре ме посрещнахте!
-
Добре дошла и от мен!Дано ти е уютно тук!
-
Здравейте на всички!
Добре съм Ви заварила!
Радвам се да се запозная с тези, които не познавам.
Благодаря от сърце за доброто посрещане!
Благодаря на ЕЛ!
Благодаря на Младен!
Благодаяр на Еличка!
Благодаря на Елибото!
Благодаяр на Ивон!
Благодаря на Таничка!
Благодаря на Антонио!
Колкото до разказа ми, май таласъмче някакво ми е бутнало ръката и оп-па - станали два разказа с един текст на едно място... Ще го оправя след конкурса, нищо че така тежи моного. Съжалявам, но ще свикна с настройките и опциите, и правилата... постепенно. -
Добре дошла и от мем, Рая. Разказът ми хареса много.
-
Хубаво, докосващо!
-
Добре дошла в най-хубавия сайт, Рая!
Дебютираш с много силен разказ и аз ти се радвам.
Пожелавам ти успех на конкурса! -
Страхотен разказ! Успех, Рая! Стискам палци.
-
О, Ел!
И аз се радвам да те видя тук! -
Добре заварила, Ели!
Благодаря, Патриция!
Не разбирам само, защо два пъти е публикуван? -
Хубав разказ!
-
Добре дошла! А разказът ти много ми хареса! Успех на конкурса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
