Ти си дрога.
В началото бе интересен, недостъпен, таен... опасен, интригуващ, омайващ...
Необикновен, различен от това, което съм срещала до сега.
Прикова вниманието ми.
(а бях едва на 17)
Казваха ми, че в началото дилърът те зарибява – търси те, предлага ти най-хубавото, и то за негова сметка. Ей така – да опиташ дали ще ти хареса. Нищо не губиш.
След като се запознахме ме търсеше, намираше, изникваше отвсякъде, вълнуваше ме, чувствах се значима.
Дойде в дивото село ден след като се запознахме, посред нощ, с чужда кола, за да ме видиш за половин-един час.
След ден-два пропътува 200км до Варна, нае си квартира, покани ме там. Беше нашата тайна, "ще спя при приятелка" беше алибито.
Там за пръв път надникнах зад кулисите на твоите истории. Парите, пликовете с малките жълти кристалчета, вулгарния език, "привилегията" да присъствам.
Вечерта беше нежен, по-нежен от всички. Сутринта ме отвлече обратно по същите 200 километра.
Доброволно.
Вече бях закачена.
(Не си и представях какво предстои...)
© Доротея All rights reserved.
Мартин! Радвам се, че те е докоснало. Прав си! За съжаление, или не ..