Танцьори
Дочу музиката откъм площада. Празненството започваше. Нима за първи път от почти осемдесет години щеше да се завърти без него комитското хоро? Опита се да раздвижи ръце. Бе изключително трудно. Хвана се за ръба на леглото и напрегна всички сили. Може би щеше да се получи този път. За секунда се отчая и спря.
— Две минути почивка – нареди на себе си. – После ще продължа отново.
Спомни си – беше на четири, когато облече за първи път франгалийска носия. Беше горд, че изглежда точно като батко си, баща си и дядо си. Дадоха му и сабя.
— Ще настинете детето, огън да ви гори – кълнеше баба му, докато оправяше гънките на бялата му пола. – Пъпът ви е хвърлен на площада. Аман от танцьори!
Времето беше студено, не чувстваше пръстите на ръцете си. Ала не се оплака. Опитваше се да повтаря движенията на танцуващите мъже. Виждаше как му се радват и беше щастлив, че е франгалия като големите. Че танцува като истински мъж със сабя.
С всяка година ставаше все по-добър. Магията на музиката попи ...