Докараха го около месец след като ме въдвориха. Най-дългият месец в живота ми. Всеки ден от него продължаваше цяла година. За двадесет и четири часа се случваха поне по триста шестдесет и пет гадости. Тридесет дни-години и аз се промених до неузнаваемост. Да, Алекс, дори и крайно оглупял от новия режим и тежката работа, с малкото останал здрав разум, можех да предположа, че съм се видоизменил. И отвътре, и отвън. Понеже не притежавах лично огледало и нямаше как да видя състоянието на жалката си физиономия, бях изгубил точна представа как изглеждам след всичките лишения, но усещах, че съм придобил вид на жалък старец, който съвсем скоро ще се изправи пред лицето на вечността.
Видимите симптоми бяха невъобразимите болки в ставите и мускулите, сбръчканата кожа на ръцете и отслабналото зрение, а невидимите – отсъствие на желание за живот. И понеже се чувствах като немощен дядка, изобщо не съжалявах, че не притежавам лично огледало. Какво представляваше нищожната гладка повърхност, джобен р ...