Лежах сама в хладния мрак на леглото си и си мислех, че този път няма да се справя със себе си. Многократно съм имала тежки моменти - че кой не е имал, но все съм намирала сили да вдигна глава и да продължа, намирала съм някакъв смисъл. Доскоро даже си мислех, че съм силна, и мога да се преборя с какво ли не. Обаче напоследък май ми се събра повече... или просто съм се уморила да се боря.
Започна от дребни неприятности в службата, които за кратко време придобиха размера на истинско бедствие и се наложи да напусна, защото положението стана нетърпимо. По същото време научих и за тежкото заболяване на баща ми, мама беше на път да рухне психически.
Бях безкрайно притеснена и изнервена, но намирах сили и опора в човека, с когото живее - познавахме се от дълги години и винаги съм му имала доверие за всичко, той е моят най-близък приятел. Новост е само това, че живеем заедно, но и двамата го искахме еднакво силно и се чувствахме прекрасно в малкия си дом.
Именно той ме насърчи да напусна, за ...